Определение № 458 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 54/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място] срещу Разпореждане № 2176/08.12.2025г., постановено по административно дело № 1242/2025г. по описа на Административен съд – София- област, в частта, с която му е отказано предоставяне на безплатна правна помощ по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната му част и иска отмяната му. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят Г. В. К. е подал искова молба/ неправилно наименована частна жалба/ против Административен съд- София град с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000евро. С обжалваното определение, съдът е приел, че исканата правна помощ не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея – чл. 24, т.1 от ЗПП. Разпореждането е правилно. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. В производствата за причинени вреди по ЗОДОВ не е предвидена задължителна адвокатска защита, освен това в административното правораздаване е засилено служебното начало, поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, включително да събере доказателства. Поради което, в настоящия случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Предвид факта, че Г. В. К. води над 40 съдебни производства пред АССО, безспорно същият притежава правна и житейска грамотност да изпълни подробно дадените от съда указания, предвид множеството водени от него производства. По изложените съображения, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,