Решение № 961 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10407/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Б., чрез процесуален представител адв. Петков, срещу решение № 2676 от 15.08.2025 г., постановено по адм. д. № 591/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. А. Б. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г., с № 02-040- 6500/2208#4 от 17.05.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – Разплащателна агенция – гр. София. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че уведомителното писмо съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи, че в оспорения акт липсват конкретни фактически твърдения относно реално наличие на недопустими за подпомагане площи и в какъв размер, за да е отказано финансирането. Твърди, че съдът безкритично е обсъдил и възприел повторната експертиза, чрез която се констатирали факти, които не отговаряли на обективната истина. Иска обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени уведомителното писмо или да се прогласи за нищожно, или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г., с № 02-040- 6500/2208#4 от 17.05.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София, с което във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/140621/92813 за кампания 2021 г. е оторизираната субсидия по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г., 0,00 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 689,92 лева. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение № 975 от 19.03.2022 г. по адм. д. № 337/2023 г. на АС-Велико Търново, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., за кампания 2021 г. с изх. № 02-040-6500/2208 от 06.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изцяло финансово подпомагане и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, общо в размер на 689.92 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По делото е установено, че Н. А. Б., в качеството си на земеделски производител, е подала на 09.04.2021 г. общо заявление за подпомагане за кампания 2021 година с УИН 04/140621/92813, с което е кандидатствала за подпомагане по схеми и мерки, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове - сливи и десертно грозде (СП други), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). Установено е, че на 04.06.2021 г. е подадено коригиращо заявление за подпомагане, с което Н. Б. е кандидатствала за подпомагане освен по посочените по-горе мерки, и по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, дейност с код „АК 7“, по която са заявени за подпомагане 3 броя парцели с обща площ 2,44 ха – парцели 51799-408-1-1, 51799-418-3-1, и 51799-418-4-1. С уведомително писмо изх. №02-040-6500/2738/16.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ заявителката е уведомена, че парцел 51799-418-1-1 с площ 0,2 ха не е одобрен за участие, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. на министъра на земеделието и храните. С обжалваното уведомително писмо, в табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в резултат на извършени административни проверки. При извършените административни проверки са установени недопустими за подпомагане площи поради изключването им от окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., одобрен със заповед № РД 09-150/ 25.02.2022 г. на министъра на земеделието. Според данните в таблиците в уведомителното писмо, като недопустими за подпомагане от общо 2,24 ха одобрени площи за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“, 2,23 ха попадат извън специализирания слой за кампания 2021 г., са посочени парцел 51799-418-4-1 с цялата заявена площ 0,2 ха и 2,03 ха от парцел 51799-418-3-1 с площ 2,04 ха, а по отношение на останалата площ от 0,01 ха от втория парцел основанието за отказ е разпоредбата на чл. 38в, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството е под 0,5 ха, като краен резултат е прието, че в процентно отношение наддекларираната площ спрямо установената, възлиза на 100 %. За да постанови обжалваното решение АС-Велико Търново е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на делегираната му компетентност, в изискуемата от закона форма и съдържание, при наличие на установените в чл. 59 от АПК реквизити. Неоснователни са оплакванията на касатора, че оспореният административен акт не е мотивиран и е издаден в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В това отношение настоящата инстанция споделя напълно изводите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В съответствие със съдържанието на УП и становищата на административния орган АС –Велико Търново обосновано е приел, че актът съдържа правните и фактическите основания за издаването му, като органът е съобразил указанието на съда при новото произнасяне. В УП са изложени конкретни фактически и правни основания, като за всеки от заявените парцели е посочено, че представлява площ извън специализирани слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на Министъра на земеделието и на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът безкритично е обсъдил и възприел повторната експертиза по адм. дело № 337/ 2023 г. по описа на АС-Велико Търново, чрез която се констатирали факти, които не отговаряли на обективната истина. Съгласно чл. 202 от ГПК, задължение на съда е да обсъди експертизата заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви, защо я кредитира или не. Това свое задължение решаващият съд е изпълнил. Правилно съдът е приел, че при постановяване на оспорения акт не са налице нарушения на материалноправните разпоредби. Основанията за отказ за финансово подпомагане са посочени от административния орган и съответстват на приложимата правна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, действаща към 2021 г., разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 за съответната година. Съдът правилно е приел, че РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако площи от парцела на съответния заявител не са включени в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., а по делото е безспорно установено, че Заповед с рег. № РД 09-150/25.02.2022 г., издадена от Министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., е влязла в законна сила, като няма данни да е обжалвана в частта по отношение заявените от земеделския производител имоти. В този смисъл правилно първоинстанционният съд се е позовал на приетото от Общото събрание на Върховния административен съд Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г., което разрешава по категоричен начин въпроса за допустимостта на съдебния контрол спрямо заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година. Предвид установената недопустимост на заявените площи, правилно съдът е приел и съображенията на органа относно наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в общ размер 689.92 лв. при спазване изискванията на чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. По изложените съображения решението на АС – Велико Търново е правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания решението следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение