Решение № 2311 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните и частни жалби на Българска агенция по безопасност на храните чрез адвокат Георгиева и „Бони ферма Брестак“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], област Варна, чрез адвокат Бешков, срещу решение № 12487 от 25.11.2024 г. и определение № 1094 от 30.01.2025 г., постановени по адм. дело № 1033/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Варна. Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) обжалва решение № 12487 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1033/2024 г. по описа на АС Варна, в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди и за присъдените разноски по делото. С доводи за неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски за всички инстанции. Ответникът по тази жалба – Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Варна, чрез главен юрисконсулт Радева взема становище за нейната основателност и неправилност на решението в обжалваната от БАБХ част. Ответникът по тази жалба - „Бони ферма Брестак“ АД, взема становище за нейната неоснователност и правилност на решението. Касационният жалбоподател „Бони ферма Брестак“ АД обжалва решение № 12487 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1033/2024 г. по описа на АС Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди над присъдената сума до размер от 1 241 015.12 лева, ведно със законната лихва от датата предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му в обжалваната от дружеството част и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск и в тази му част. Иска присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответникът по тази жалба – БАБХ в взема становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Ответникът по тази жалба – ОДБХ Варна взема становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. От „Бони ферма Брестак“ АД е подадена частна жалба срещу определение № 1094 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1033/2024 г. по описа на АС Варна в частта му, с която на БАБХ са присъдени разноски в размер над 7 740.08 лева до присъдените такива в размер на 15 181.54 лева. С доводи за неговата неправилност в тази му част си иска отмяната му. Срещу частната жалба е постъпило писмено възражение от ОДБХ Варна за нейната неоснователност. В писмен отговор ответникът по частната жалба БАБХ взема становище за нейната неоснователност и правилност на определението в обжалваната му част. От БАБХ е подадена частна жалба срещу определение № 1094 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1033/2024 г. по описа на АС Варна и с доводи за неговата недопустимост и неправилност се иска отмяната му. По делото е представено становище от ОДБХ Варна за основателност на тази частна жалба и неправилност на обжалваното определение. В писмен отговор ответникът по частната жалба „Бони ферма Брестак“ АД взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение в обжалваните му части. Касационните и частните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за всяка от които съдебните актове са неблагоприятни в обжалваните части, поради което са допустими. Производството пред Административен съд Варна се е развило по исковата молба на „Бони ферма Брестак“ АД против БАБХ по чл. 203 АПК, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, за сумата от 1 535 342 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на Изпълнителния директор на БАБХ и Директора на ОДБХ - Варна по отношение на законово предвидени техни задължения по чл. 47 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД), довели до неприлагането в цялост по отношение на животновъдния обект „Свинекомплекс Брестак“ на мерките по чл. 11 ал. 2 от Наредба № 102/21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и за условията и реда за прилагането им по почистване на сградите и съоръженията в животновъдния обект, като действия по почистване са извършени от и за сметка на дружеството, в периода 03.02.2020 г. до 31.08.2020 г., от което дружеството е претърпяло вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 203 АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 1 535 342 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, за периода от 03.02.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата против ОДБХ - Варна. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани относимите към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице първата предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, установени са незаконосъобразни бездействия на директора на БАБХ, по повод изпълнение и осъществяване на административна дейност, по отношение изпълнението на законово предвидени негови задължения по чл. 47, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, довело до неприлагане в пълен обем на мерките по чл. 11, т. 2 от Наредба № 102 от 21.08.2006г. при издаване на Заповед № РД-11-105/14.01.2020г. за възлагане и делегиране на директора на ОДБХ – Варна. Размерът на вредите е основан на извършените от дружеството разходи във връзка с преодоляване на бездействието. Съобразно изхода на спора е присъдил и разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БАБХ за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не са нарушени по никакъв начин. Обжалваното решение е и мотивирано съгласно изискванията на закона. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за необоснованост и неправилно приложение на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, посочил е кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за частично доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При постановяване на обжалваното решение съдът се е съобразил с дадените му указания с решение № 5698 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 5989/2022 г., с което делото му е върнато за ново разглеждане. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд при приложението на чл. 221 ал. 2, изр. второ АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва да бъде установена както незаконосъобразността на твърдените бездействия, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за частична основателност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки. Размерът на дължимото се обезщетение е определен съобразно фактическите установявания по делото въз основа на допустими доказателства. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БАБХ, че са изпълнени всички вменени му задължения по ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете във връзка с възникнало огнище на болестта в животновъден обект, собственост на ищеца. Съгласно чл. 5, § 1, б.“ж“ от относимата в случая Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 година за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете и за отмяна на Директива 92/119/ЕИО относно болестта на Тешен и африканската чума по свинете, в случаите, за които официално е потвърдено наличието на африканска чума по свинете, държавите-членки гарантират, че освен мерките, посочени в член 4, параграф 2, компетентните органи са предвидили след премахването на прасетата сградите, в които са били настанени прасетата, транспортните средства, които са били използвани за превозване на прасетата или труповете, и оборудването, сламените постели, оборският тор и пулпът, за които се предполага, че са заразени да бъдат почистени, при необходимост дезинсектицирани, дезинфекцирани и обработени в съответствие с член 12, който от своя страна предвижда, че: държавите-членки осигуряват почистването, дезинфекцирането, а при необходимост и дезинсектизацията да се извърши в съответствие с принципите и процедурите, определени в приложение ІІ. Директивата е транспонирана с Наредба № 102 от 21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и за условията и реда за прилагането им, издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп., бр. 8 от 29.01.2010 г., в сила от 29.01.2010 г., бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.10.2018 г. (Наредба № 102/21.08.2006 г.). В чл. 4, ал. 1 т. 7 от нея е предвидено, че БАБХ предприема мерки по дезинфекция и дезинсекция съгласно изискванията по чл. 11 след почистване на сградите, в които са били настанени прасетата, транспортните средства, използвани за превозване на прасета или трупове, оборудването, сламените постели, оборския тор и пулпа, за които се предполага, че са контаминирани, след унищожаване на прасетата, което следва да стане съгласно принципите и процедурите, определени в приложение № 3 – чл. 11, т. 2 от Наредба № 102/21.08.2006 г, което приложение е идентично с приложение ІІ към Директива 2002/60/ЕО. Посочената нормативна уредба вменява задължението на БАБХ, с оглед необходимостта от предприемане на спешни и ефективни мерки, а не на собствениците на животновъдни обекти, да осъществи всички дължими се действия по ликвидирането на болестта африканска чума по свинете, при наличие на огнище на територията на Република България. Това изрично произтича и от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД), съгласно която агенцията осъществява изпълнение на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Задължението произтича и от чл. 21, § 1 и § 2 от Директива 2002/60/ЕО, които задължават всяка държава-членка да състави план за случаите, изискващи спешна намеса, в който конкретно се определят националните мерки, които следва да се прилагат в случай на поява на огнище на африканска чума по свинете, като критериите и изискванията които следва да се спазват при изготвянето на плана за случаите, изискващи спешна намеса, са определени в приложение VІ. Това приложение предвижда приемането на мерки, които ще осигурят достъп до фондовете за случаите, изискващи спешна намеса, бюджетни средства и финансов ресурс, за да се обхванат всички аспекти на борбата срещу избухването на епидемия от африканска чума по свинете, както и такива, за осигуряване на необходимия ресурс за организирането на бърза и ефикасна кампания, в това число лабораторен персонал, оборудване и инфраструктура. Тези задължения са преповторени в Приложение № 6 към Наредба № 102/21.08.2006 г. Установено е по делото, че за процесния период е налице действаща Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите, изготвена и одобрена при приложението на чл. 118 от ЗВМД, вменяваща задълженията по ликвидиране на последствията по възникнало огнище на африканска чума по свинете на БАБХ като централна компетентна власт, която осъществява контрол върху заразните заболявания. Че задължението е на държавата произтича и от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2020 г., в който са предвидени средства по относимата в случая Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига“, а отделно от това с Постановление №180 на МС от 31.07.2020 г. са одобрени допълнителни трансфери (предоставени трансфери) по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2020 г. за изплащане от Българската агенция по безопасност на храните на обезщетения за умрели/eвтаназирани животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар и прилагане на мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването Африканска чума по свинете на територията на Република България. Трайната законодателна воля се установява и с приемането на разпоредбата на чл. 108, ал. 2, т. 9 ЗВмД (нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.), съгласно която средствата по ал. 1, а именно тези за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходват за почистване, дезинфекция и дезинсекция при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1. Установено е по делото неизпълнение на вменената от закона дейност от страна на ответника. Съгласно изискването на чл. 47, ал. 1 и 2 ЗВмД изпълнителният директор на БАБХ е издал заповед, с която е наредил на директора на ОБДХ Варна да организира извършването на механично почистване и многократна дезинфекция на помещенията за свине, оборудването, транспортните средства, дворовете и и улиците в и около животновъдните обекти, което включва и този на ищеца, обявен за първично възникнало огнище на болестта африканска чума по свинете. За осъществяването на дължимите се действия по ликвидиране на огнището на болестта е издал заповед за възлагане на обществена поръчка, в която заповед обаче не са обхванати всички дължими се по закон действия. Макар и при упълномощаването да е посочена необходимостта от почистване на сградите на животновъдния обект, са формулирани две обособени позиции, в които изпълнението на това задължение не фигурира. Съответно е проведена обществена поръчка, същата е изпълнена, но изпълнението е ограничено и не включва всички дължими се дейности, конкретно тази по извършването на механично почистване на животновъдния обект, каквото е дължимо и необходимо според изискванията на закона. При посочената за приложима нормативна уредба неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БАБХ за липса на неизпълнени дължими се мерки/действия по ликвидиране на последиците от установеното заболяване. При наличие на фактическа невъзможност за изпълнение на вменените от закона задължения със собствени, на агенцията персонал и оборудване е предприето изпълнение чрез възлагане на задължението на трети лица, при приложение на Закона за обществените поръчки, което възлагане обаче не е довело до изпълнението му в неговата цялост, определена в приложение № 3 към чл. 11, т. 2 от Наредба № 102/21.08.2006 г. във вр. с чл. 4, ал. 1 т. 7 от нея. По изложените съображения решението в обжалваната му от БАБХ част като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател „Бони ферма Брестак“ АД за неправилност на решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди над присъдената сума до размер от 1 241 015.12 лева, основани на неправилното приложение на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ. Размерът на дължимото се обезщетение е определен при правилно приложение на закона. Правилно от съда са взети предвид разходите, свързани единствено и само с извършеното от ищеца механично почистване, в изпълнение на задължението на ответника, съобразено с периода в който са извършени. Сторените от дружеството на разходи в същия период, но несвързани със задължението на ответника не са пряка и непосредствена последица от установеното бездействие. Преценката на ищеца по какъв начин да запази съществуващи трудови правоотношения при установеното в животновъдния му обект огнище на африканска чума съобразно възможностите предвидени в Кодекса на труда, не води до твърдяната в касационната жалба дължимост от обезщетяване за работни заплати и осигуровки, неотносими към извършването на дейността, на която се основава предявения иск. Неоснователно е и твърдяното, че се дължат от ответника и направени разходи за електроенергия и закупени препарати след 15.06.2020 г. На тази дата „Бони ферма Брестак“ АД е уведомило директора на ОБДХ Варна за приключване на дейностите по почистване и се следва последваща заключителна дезинфекция на обекта, каквато е осъществена въз основа на сключения договор за обществена поръчка. По изложените съображения решението в обжалваната му от „Бони ферма Брестак“ АД част като правилно следва да бъде оставено в сила. Обжалваното определение № 1094 от 30.01.2025 г. е постановено в производство по чл. 248 ГПК. С него съдът е изменил постановеното по делото решение в частта му за разноските, като: е осъдил БАБХ да заплати на „Бони ферма Брестак“ АД, разноски за производството в размер на 53989,84лв., вместо присъдените с решението 38331,52 лева; осъдил е „Бони ферма Брестак“ АД да заплати на БАБХ разноски за производството в размер на 15181,54 лева вместо присъдените с решението 17513,24 лв. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователен е довода на частния жалбоподател БАБХ за недопустимост на обжалваното определение. Същото е постановено по направено в срок от надлежна страна искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските от съд в установения от закона състав и форма. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. При правилно приложение на закона с обжалваното определение на ищеца са присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. С оглед обема и характера на осъществената правна защита не може се приеме, че договорените и изплатени в хода на съдебното производство адвокатски възнаграждения противоречат на изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С обжалваното определение съдът неправилно е включил като дължимо се на БАБХ възнаграждение за адвокат по адм. дело № 1033/2024 г., каквото възнаграждение не е договаряно и не е заплащано. При съобразяване с изискването на закона – договорено и заплатено възнаграждение за адвокат съобразно отхвърлената част от иска и юрисконсултско възнаграждение за представителство по адм. дело № 5989/2022 г. по описа на ВАС, дължимите се на тази страна разноски възлизат на сума в размер на 7740.77 лева. В частта му, с която е осъдено „Бони ферма Брестак“ АД да заплати на БАБХ разноски за производството в размер над тази сума до присъдената такава от 15181,54 лева определението като неправилно следва да бъде отменено. При този изход на спора искането на страните за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение