Решение № 74 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г.

ВКСIV гражданско отделение19.07.2012 г.докладчик т Бойка Стоилова

Диспозитив

ОТМЕНЯВА решението на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, I граждански състав, № 358 от 15.VII.2010 г. по гр. д. № 518/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. И. Д. от [населено място] и Л. И. И. от [населено място] да заплатят на Й. Д. Х. от [населено място] общо 7000 /седем хиляди/ лева, по 3500 лв. всеки от тях, представляващи незаплатена част от адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 21.VIII.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 21.VIII.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и общо 840 лв. разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 74 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК по касационната жалба на Й. Д. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 15.VII.2010 г. по гр. д. № 518/2010 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1129 от 30.VIII.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса общата или кратката тригодишна погасителна давност е приложима относно вземането за адвокатско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба В. И. Д. от [населено място] и Л. И. И. от [населено място], са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Плевенския РС 10.V. 2010 г. по гр. д. № 4713/2009 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Й. Д. Х. срещу В. Ил. Д. и Л. Ил. И. искове с правно основание чл. 286 от ЗЗД за присъждане на 7000 лв., представляващи неизплатена част от възнаграждение по договор за поръчка от 21.VIII.2004 г., като погасен по давност, и е присъдил в тежест на ищцата 1043 лв. разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с договор за правна помощ от 21.VIII.2004 г. наследодателят на ответниците /и по касация/ И. И. е възложил на ищцата в качеството й на адвокат да осъществи процесуалното му представителство пред П. ОС по т. д. № 1/2004 г., като е поел задължение да й заплати възнаграждение в размер на 10000 лв., от които при подписване на договора 3000 лв. /които са платени/, до края на 2004 г. - 2000 лв., до края на м. март 2005 г. - 2500 лв. и до края на м. юни 2005 г. - 2500 лв., като в случай на приключване на делото преди края на м. юни страните се уговорили да уредят окончателно отношенията си относно възнаграждението. Ищцата поела процесуалното представителство по посоченото дело, представяйки и адвокатско пълномощно, явила се в първото заседание, подавала молби от името на И. Пълномощното й е оттеглено от последния с молба от 23.IХ.2004 г. на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С оттеглянето е прекратено правото на ищцата да представлява упълномощителя, но не и договора за правна помощ, за прекратяването на който не е отправено писмено изявление. Но дори да се приеме, че с оттеглянето на упълномощаването е извършено и оттегляне на възлагането по договора за поръчка, по силата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД това не лишава ищцата от правото да иска плащане на цялото уговорено възнаграждение с оглед и на липсата на твърдения за разваляне на договора поради неточно изпълнение или че изпълнението е станало невъзможно, при което в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е оценил като основателно възражението на ответниците за погасяване на вземането на ищцата по давност - то, като произтичащо от договор за поръчка - за осъществяване на правна помощ, е вземане за възнаграждение за труд по смисъла на чл. 111 б. "а" от ЗЗД, поради което е погасено с предвидената в тази разпоредба тригодишна давност. В решенията на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г. III ГО и по гр. д. № 1744/2009 г. IV ГО, постановени по реда на чл. 290 и следв. ГПК, непротиворечиво е прието, че вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд по смисъла на чл. 111, б. "а" ЗЗД, тъй като основните характеристики на адвокатската дейност определят отношенията между адвоката и клиента като такива по договор за поръчка. Поради това вземанията за адвокатско възнаграждение се погасяват с общата петгодишна давност. Настоящият състав напълно споделя даденото в посочените решения на ВКС разрешение на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса изводът на въззивния съд, че вземането на ищцата е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност е незаконосъобразен. С договора за правна помощ, сключен на 21.VIII.2004 г., е уговорено, че плащане на последната част от договорения размер адвокатско възнаграждение следва да се извърши до края на м. юни /т. е. 30.VI./ 2005 г. Това е моментът на падежа на задължението, от който то е станало изискуемо, следователно това е и моментът, от който е започнала да тече погасителната давност по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От посочената дата до предявяването на иска на 21.VIII.2009 г. са били изтекли четири години един месец и 20 дни, при което вземането за възнаграждението е предявено пред съда преди изтичането на общата петгодишна давност. Като е приел противното, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предявеният иск е основателен. Несъмнено установено е по делото, че между ищцата и наследодателя на ответниците е сключен договор за правна помощ, по силата на който последният се е задължил да й заплати 10000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство пред П. ОС по т. д. № 1/2004 г. Несъмнено установено е и че клиентът е оттеглил пълномощията си с писмено изявление от 23.IХ.2004 г. Тъй като по делото липсват твърдения, а и данни, тежестта за представянето на каквито е била на ответниците, изпълнението на договора за поръчка да е станало невъзможно или оттеглянето да е основателно - поради неточно изпълнение на поръчката, приложение в случая не намират разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, респективно чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗА. Ето защо и по силата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, респективно на съответстващата му разпоредба на чл. 26, ал. 2 пр. 1 ЗА, уговореното адвокатско възнаграждение се дължи на ищцата от ответниците, приели наследството на Ил. И., в пълния му размер. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата общо 7000 лв. /по 3500 лв. всеки/, ведно със законната лихва, считано от 21.VIII.2009 г. до окончателното им изплащане, както и 840 лв. разноски съобразно представената сметка по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Цитирани разпоредби

5