Решение № 74 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г.

Решение № 74 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК по касационната жалба на Й. Д. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 15.VII.2010 г. по гр. д. № 518/2010 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1129 от 30.VIII.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса общата или кратката тригодишна погасителна давност е приложима относно вземането за адвокатско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба В. И. Д. от [населено място] и Л. И. И. от [населено място], са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Плевенския РС 10.V. 2010 г. по гр. д. № 4713/2009 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Й. Д. Х. срещу В. Ил. Д. и Л. Ил. И. искове с правно основание чл. 286 от ЗЗД за присъждане на 7000 лв., представляващи неизплатена част от възнаграждение по договор за поръчка от 21.VIII.2004 г., като погасен по давност, и е присъдил в тежест на ищцата 1043 лв. разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с договор за правна помощ от 21.VIII.2004 г. наследодателят на ответниците /и по касация/ И. И. е възложил на ищцата в качеството й на адвокат да осъществи процесуалното му представителство пред П. ОС по т. д. № 1/2004 г., като е поел задължение да й заплати възнаграждение в размер на 10000 лв., от които при подписване на договора 3000 лв. /които са платени/, до края на 2004 г. - 2000 лв., до края на м. март 2005 г. - 2500 лв. и до края на м. юни 2005 г. - 2500 лв., като в случай на приключване на делото преди края на м. юни страните се уговорили да уредят окончателно отношенията си относно възнаграждението. Ищцата поела процесуалното представителство по посоченото дело, представяйки и адвокатско пълномощно, явила се в първото заседание, подавала молби от името на И. Пълномощното й е оттеглено от последния с молба от 23.IХ.2004 г. на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С оттеглянето е прекратено правото на ищцата да представлява упълномощителя, но не и договора за правна помощ, за прекратяването на който не е отправено писмено изявление. Но дори да се приеме, че с оттеглянето на упълномощаването е извършено и оттегляне на възлагането по договора за поръчка, по силата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД това не лишава ищцата от правото да иска плащане на цялото уговорено възнаграждение с оглед и на липсата на твърдения за разваляне на договора поради неточно изпълнение или че изпълнението е станало невъзможно, при което в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е оценил като основателно възражението на ответниците за погасяване на вземането на ищцата по давност - то, като произтичащо от договор за поръчка - за осъществяване на правна помощ, е вземане за възнаграждение за труд по смисъла на чл. 111 б. "а" от ЗЗД, поради което е погасено с предвидената в тази разпоредба тригодишна давност. В решенията на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г. III ГО и по гр. д. № 1744/2009 г. IV ГО, постановени по реда на чл. 290 и следв. ГПК, непротиворечиво е прието, че вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд по смисъла на чл. 111, б. "а" ЗЗД, тъй като основните характеристики на адвокатската дейност определят отношенията между адвоката и клиента като такива по договор за поръчка. Поради това вземанията за адвокатско възнаграждение се погасяват с общата петгодишна давност. Настоящият състав напълно споделя даденото в посочените решения на ВКС разрешение на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса изводът на въззивния съд, че вземането на ищцата е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност е незаконосъобразен. С договора за правна помощ, сключен на 21.VIII.2004 г., е уговорено, че плащане на последната част от договорения размер адвокатско възнаграждение следва да се извърши до края на м. юни /т. е. 30.VI./ 2005 г. Това е моментът на падежа на задължението, от който то е станало изискуемо, следователно това е и моментът, от който е започнала да тече погасителната давност по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От посочената дата до предявяването на иска на 21.VIII.2009 г. са били изтекли четири години един месец и 20 дни, при което вземането за възнаграждението е предявено пред съда преди изтичането на общата петгодишна давност. Като е приел противното, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предявеният иск е основателен. Несъмнено установено е по делото, че между ищцата и наследодателя на ответниците е сключен договор за правна помощ, по силата на който последният се е задължил да й заплати 10000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство пред П. ОС по т. д. № 1/2004 г. Несъмнено установено е и че клиентът е оттеглил пълномощията си с писмено изявление от 23.IХ.2004 г. Тъй като по делото липсват твърдения, а и данни, тежестта за представянето на каквито е била на ответниците, изпълнението на договора за поръчка да е станало невъзможно или оттеглянето да е основателно - поради неточно изпълнение на поръчката, приложение в случая не намират разпоредбите на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, респективно чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗА. Ето защо и по силата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, респективно на съответстващата му разпоредба на чл. 26, ал. 2 пр. 1 ЗА, уговореното адвокатско възнаграждение се дължи на ищцата от ответниците, приели наследството на Ил. И., в пълния му размер. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата общо 7000 лв. /по 3500 лв. всеки/, ведно със законната лихва, считано от 21.VIII.2009 г. до окончателното им изплащане, както и 840 лв. разноски съобразно представената сметка по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,