Решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г.

Решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 445/7.12.2011 г. на Окръжен съд - Велико Търново по гр. д. № 1011/2011 г., с което частично е потвърдено решение № 58/19.05.2011 г. по гр. д. № 868/2010 г. на Свищовски районен съд, в частта, в която със същото е осъден касатора да заплати на Е. Ж. Х., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 413,60 лв. - възнаграждение, дължимо й като чл. на надзорния съвет, за периода м. септември - м. декември 2007 г., месеците януари, май, юни 2008 г. и за периода август - декември 2008 г., ведно с обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 1043, 20 лв., както и частично е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като касаторът е осъден да заплати сумата от 5 847,40 лв. - възнаграждение за остатъка от процесния период и 2 922,45 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху така присъдената главница. К. намира въззивното решение неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 116 б. "а" ЗЗД, по възражението на страната за погасяване предявените от ищцата искове по давност, чл. 231, ал. 1 ТЗ и чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ - по възражението на страната за нищожност на решението на ОС на дружеството от 21.07.2003 г., за определяне размера на възнаграждението на ищцата като чл. на надзорния съвет, както и чл. 242, ал. 6 от ТЗ - относно формата на договора между дружеството и чл. на надзорния съвет. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила при прилагане чл. 272 от ГПК, тъй като с препращането към мотивите на първоинстанционния съд не се изчерпват дължимите от въззивния съд мотиви по всички направени във въззивната жалба доводи. С определение № 537/10.07.2012 г. е допуснато касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по материалноправния въпрос, свързан с произнасянето на въззивния съд по възражението за погасителна давност, предявено от ответника - касатор: "плащането от длъжника, на задължение за определен период, съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение - предмет на иска, прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД". Прието е, че по така поставения правен въпрос въззивното решение противоречи на решение № 2894/23.11.1972 г. по гр. д. № 1927/72 г. на I г. о. на ВС, с което е прието, че "признанието на вземането прекъсва погасителната давност само за дължимото от длъжника по време на това признание, но не и за това, за което той в бъдеще може да стане длъжник". Ответната страна - Е. Ж. Х. - оспорва касационната жалба, като счита, че въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика, относима към възраженията на ответника и следва да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение на релевираните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, приема следното: Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от ищцата Е. Ж. Х. против [фирма], за осъждане ответника да заплати възнаграждение на същата в качеството й на чл. на надзорния съвет на дружеството, избрана като такава с решение на ОС на дружеството от 21.07.2003 г., с което е гласувано и възнаграждение за членовете на НС. Ответникът е противопоставил възражението, че по силата на решението на ОС правоотношение по възмезден договор с ищцата не е възникнало, тъй като: не се доказва взетото решение от ОС, предвид непредставяне протокола от същото в оригинал; в евентуалност - решението на ОС е нищожно, тъй като въпросът с определяне възнаграждението на членовете на НС не е предварително включен в дневния ред за същото и съответно обявен, в противоречие с чл. 231, ал. 1 ТЗ и чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ; взетото решение не определя конкретна или определяема сума на възнаграждението, посочено в протокола само като "две минимални работни заплати", без пояснение за М. за страната ли се касае или за определен стопански сектор, вкл. за работни заплати в дружеството; поради липса на сключен в писмена форма договор с ищцата, съгласно чл. 242, ал. 6, пр. първо ТЗ, независимо от взетото решение, между страните не е възникнало възмездно правоотношение с мандатен характер. Възразено е и, че възнаграждението не е дължимо, предвид неизпълнение задълженията на ищцата като чл. на НС. Ответникът е противопоставил и възражение за погасяване по давност на исковете, на основание чл. 111 ЗЗД и чл. 119 ЗЗД. Първоинстанционният съд е уважил само възражението за погасителна давност и то частично - за предявени възнаграждения за период до м. юни 2007 г. вкл., иска за които е отхвърлен, както и кореспондиращата им мораторна лихва. Въззивният съд е отменил отхвърлителното решение и приел за изцяло неоснователно възражението за погасителна давност, поради което осъдил ответника да заплати на ищцата и дължимо за 2005 г., 2006 г. и за м. януари - м. юни 2007 г. възнаграждение като чл. на НС, в общ размер от 5 847,40 лв. и мораторна лихва за забава върху така присъдената допълнително главница, в размер на 2 922,45 лв.. Позовал се е на извършени от дружеството плащания за някои от месеците в процесния период /уточнение на искова молба - стр. 72 от първоинстанционното дело/: за м. януари - февруари 2005 г., за м. януари - м. юли вкл. 2006 г. и м. август - септември 2007 г./, с което е приел наличие на признание, по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, прекъсващо погасителната давност за останалите предявени месечни възнаграждения, на основание чл. 111 б. "в" ЗЗД. В останалата част е споделил мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията на ответника: за необходима като форма за действителност писмена такава на договора между дружеството и чл. на надзорния съвет, на основание чл. 242, ал. 6 ТЗ; че наведеното основание за нищожност на решението на ОС /взето решение за възнаграждението на членовете на надзорния съвет без предварително обявяване в дневния ред/ е основание за незаконосъобразност на решението, подлежаща на атакуване по реда на чл. 74 от ТЗ. Приел, е че от представените протоколи от заседания на НС, проведени в рамките на процесния период и разпита на свидетелите се установява изпълнение задълженията на ищцата като чл. на НС. Въззивното решение е частично неправилно. Изводите на въззивния съд по направените от ответника възражения, изключая това по възражението му за изтекла погасителна давност, са правилни, последователни и обосновани, вкл. с препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и следва да бъдат споделени. Макар пестеливо, изложени са ясни съображения по всички доводи на страната и същите са в съответствие с приложимия материален закон /извън приложението на чл. 116, б. "а" ЗЗД/. Несъстоятелно е позоваването на ответника на липса на съществуващо между него и ищцата договорно правоотношение с мандатен характер, поради неспазена писмена форма на договора. Чл. 242, ал. 6 ТЗ /сравнение с чл. 241, ал. 6 ТЗ - при договор с чл. на УС на АД/ не изисква писмена форма. С решението на ОС от 21 юли 2003 г. за избора на ищцата, вписано в търговския регистър, вкл. въз основа нотариално заверено съгласие и декларация на ищцата, съгласно чл. 234, ал. 3 ТЗ, правоотношението с мандатен характер е възникнало, при това в условията на възмездност - предмет на същото решение, в съответствие с чл. 221, т. 5 ТЗ. Несъстоятелен е довода за недоказаност на самото решение на ОС от 21 юли 2003 г. с представеното от ищцата съдържание, предвид представено копие от протокола, при удостоверена от Агенция по вписванията идентичност с електронния образ на документа, имащо официална удостоверителна сила, съгласно чл. 16, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗТР. Вписването на обстоятелства относно избора и състава на НС, на основание представения в електронна форма документ, не е оспорвано, а и в тежест на ответника е било съхранението на оригинала на протокола /чл. 232, ал. 5 ТЗ/. Несъстоятелен е и довода, че възнаграждението не е определено или поне определяемо: логическото и систематичното тълкуване на съответното изречение от протокола във връзка с предходното - указващо на определяне възнаграждението на Председателя на НС на база М. за страната, не оставя съмнение за волята на акционерите за ползването й като такава и при определяне възнаграждението на членовете на НС. Липсва основание за различно от така изводимото тълкуване, с оглед съдържанието на решението на ОС по този предмет в цялост. Нарушенията на закона и устава при провеждане на ОС, на което ищцата е избрана за чл. на НС и определено възнаграждението й за това - чл. 231, ал. 1 ТЗ и чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, формално обуславят иск с правно основание чл. 74 ТЗ, но не водят до изначална нищожност на така взетите решения, както правилно е приел и въззивният съд. По възражението на ответника за неизпълнение задълженията на ищцата като чл. на НС, настоящият състав намира, че следва да се изходи от конкретните твърдени нарушения, съобразявайки и факта, че за процесните месеци същият безспорно е начислявал възнаграждение за ищцата като чл. на НС, т. е. и към момента на настъпване изискуемостта на всяко помесечно възнаграждение е потвърдено основанието за заплащане на такова. Така ответникът е възразил, че НС не е изпълнявал задълженията си по чл. 251, ал. 1 ТЗ - за свикване редовни ОС по приемане на ГФО, доколкото и видно от справка в търговския регистър такива след 2003 год. не са обявени от [фирма]. Сочи също неизпълнено формално задължение за свикване на заседания на НС поне веднъж на три месеца /чл. 242, ал. 3 ТЗ/. Д. за неуведомяване на дружеството за обстоятелството, че ищцата е чл. на НС на друго дружество с конкурентна дейност, е по начало неотносим към изпълнение задълженията й като чл. на НС. Действително по така конкретизираното неизпълнение въззивният съд не е изложил обстоятелствени мотиви, но по същество правилно е съобразил представените протоколи от заседания на НС, касаещи вземането на решения, подлежащи на вписване и предвид това предпоставящи материализиране в писмена форма /по чл. 241, ал. 2 ТЗ, чл. 235, ал. 2 ТЗ/, както и показанията на свидетелите М. и А. относно обстоятелството, че по съществени въпроси свързани с решения на УС и за които е изисквано одобрението на НС, членовете на НС са откликвали винаги, вкл. чрез приемане на решения и в устна форма, каквато ТЗ не изключва. Що се касае до задължението по чл. 251, ал. 1 ТЗ - проверка на ГФО, доклада за дейността и предложението за разпределение на печалбата и приемане решение за свикване на редовно ОС след одобрението им, то следва да се съобрази, че тази му функция предпоставя предходно изпълнение функцията на УС по чл. 245 ТЗ, а такова изпълнение, спрямо което НС да се явява в забава на дължимото, съгласно чл. 251, ал. 1 ТЗ, ответникът не е установил. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване: Изпълнението на повтарящото се задължение за плащане възнаграждение на чл. на НС, безспорно поето от търговското дружество, предпоставя "периодични плащания ", по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД вр. с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС: с единен правопораждащ факт - сключения неформален договор с характеристика на мандатен, падеж настъпващ ежемесечно, съгласно уговореното и при изначално договорен, непроменлив в случая размер на всяко помесечно възнаграждение - две минимални работни заплати за страната. С оглед този им характер, безспорно за погасяването по давност е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. По начало "плащането" не покрива характеристиките на "признание" по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, но безусловно съставлява потвърждение на задължението, след като не е заявено условие при извършването му, изключващо представата за дължимост. Признанието не би могло да има за предмет невъзникнало, т. е. неизискуемо вземане, поради което е логически изключено за бъдещи спрямо момента на извършването му, невъзникнали задължения, макар на същото основание и по същото правоотношение между страните, какъвто е и смисъла на цитираното съдебно решение - казуална съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя. Това е така, защото признание с последиците на чл. 116, б. "а" ЗЗД не е признанието за възникването на задължението, за произхода или размера му, а за съществуването на задължението към момента на самото признание, при условие че е извършено до изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител. Именно от тази характеристика на признанието следва, че и по отношение на вече възникнали, периодични по характер задължения за плащане, за предходни спрямо период за който е извършено плащане периоди, на поставения материално - правен въпрос следва да се отговори в идентичен смисъл, а именно: плащането на помесечно дължимо възнаграждение /периодично задължение/ за определен период /периоди/ от съществуването на облигационното правоотношение, не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди от същото, предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение, съответно не съставлява основание за прекъсване погасителната давност за същите, на основание чл. 116, б. "а" вр. с чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос, въззивното решение ще следва да бъде отменено, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Е. Х. искове за сумата от 5 847,40 лв. - възнаграждение за остатъка от процесния период и 2 922,45 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху така присъдената с въззивното решение допълнителна главница, предвид основателно възражение за погасяването вземанията на ищцата от възнаграждение като чл. на НС и за период до м. юни 2007 г. вкл., по давност, на основание чл. 111, б. "в" и чл. 119 ЗЗД.