Определение № 354 от 26.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1744/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е молбата на „ИВЕСТБАНК”АД ,гр.София с вх. на ВКС № 8037/13.09.2018 г. за изменение на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/ 20.08.2018 г., по т.д. № 1744/ 2017 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта относно присъдените на насрещната страна- „СТРАГИТЕ”ООД, със седалище САЩ, деловодни разноски, касаещи адвокатското възнаграждение на АК ”Гемков и партньори”. Съображенията на молителя са обосновани с липса на доказателства за извършено плащане от страна на „СТРАГИТЕ”ООД, което да е относимо за осъществена по конкретното дело правна защита и съдействие на страната от АД”Гемков и партньори”, в който см. са задължителните постановки в т.1 от ТР №6/12 от 06.11.2013 г. и с несъобразяване, от страна на касационната инстанция, със своевременно заявеното в хода на производството пред ЯОС и пред Бургаския апелативен съд възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната по молбата страна „СТРАГИТЕ”ООД, със седалище САЩ, с редовно връчен препис от същата на 21.09.2018 г., възразява по основателността й, излагайки подробни писмени съображения. Насрещната по молбата страна - „СТРАГИТЕ”ООД/н/, [населено място] не изразява становище. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, съгласно задължителните разяснения в т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В мотивите на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 128/ 20.08.2018 г., по т.д. № 1744/ 2017 г. са изложени подробни мотиви, с които е обоснована основателността на искането на „СТРАГИТЕ”ООД, със седалище САЩ за присъждане на направените от страната деловодни разноски, вкл.заплатено адвокатско възнаграждение на АД ”Гемков и партньори”. Налице е и изрично позоваване от страна на съдебния състав на конкретните приложени писмени доказателства, удостоверяващи тяхното извършване /л.177-181/ на т.д.№ 21/2017 г. на Бургаския апелативен съд, поради което твърдението на настоящия молител за липсата на доказателства за реално изплащане на присъдения адвокатски хонорар от страна на „СТРАГИТЕ”ООД, САЩ и относимостта му към конкретното дело е голословно.Изрично в съдържанието на сключения между „СТРАГИТЕ” ООД, САЩ и АД”ГЕМКОВ И ПАРТНЬОРИ ”,с БУЛСТАТ:[ЕИК] договор за правна защита и съдействие - р.І, т.2 изрично договорената, като адвокатско възнаграждение, сума в общ размер от 160 000 лв. с ДДС, е за процесуалното представителство и защита „ пред Бургаския апелативен съд, във вр. с образувано производство по обжалване решение № 18 от 31.10.2016 г., по т.д.№ 60/2015 г. на ЯОС и е платима в пълен размер най- късно до първото по делото заседание пред въззивния съд”. Съпоставена тази договорна клауза с датата на първото съдебно заседание пред Бургаския апелативен съд-16. 02.2017 г., вписаната датата на представения в него списък по чл.80 ГПК на „СТРАГИТЕ”ООД, САЩ – 16.02.2017 г., датата на извършените 2 бр. банкови преводи по с/ка на АД”ГЕМКОВ И ПАРТНЬОРИ ” в „ЦКБ”АД-клон София от 14.02.2017 г. и от 15.02.2017 г. съответно за сумите 88000 лв. и 72 000 лв. с наредител „СТРАГИТЕ”ООД, при вписаното основание за плащане - „адвокатски хонорар по договор”, са достатъчни, според настоящия съдебен състав, за обосноваване на правен извод, че договореното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е изцяло заплатено от страната претендираща деловодни разноски по см. на задължителните разяснения в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Що се касае до твърдението за своевременно въведено във въззивната инстанция от „ИВЕСТБАНК”АД, [населено място], настоящ молител, възражение, основано на чл.78, ал.5 ГПК, то видно от протокола на проведеното пред Бургаския апелативен съд съдебно заседание от 16.02.2017 г. такова възражение не е направено от процесуалния представител на страната – адв. И.. Искане за присъждане на деловодни разноски в по- нисък размер на заплатеното от „СТРАГИТЕ”ООД, САЩ адвокатско възнаграждение на АД”ГЕМКОВ И ПАРТНЬОРИ” не е заявено и с отговора на въззивната жалба. В направените процесуални искания до въззивния съд, обективирани в т.12 от отговора, както в петитума му - т.16 се съдържа единствено искане за присъждане на заплатените от „ИВЕСТБАНК”АД, [населено място] „такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат”. Същото последно искане е заявено и в представената по делото писмена защита от адв. К.И., в качеството му на процесуален представител на „ИВЕСТБАНК”АД, [населено място], с дата 21.02.2017 г. Следователно, освен, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и сумите предмет на установителния иск по чл.694, ал.1 ТЗ, евентуалната основателност на възражение по чл.78, ал.5 ГПК би била доста спорна, то в случая при отсъствие на изрично направено от насрещната страна възражение не е налице процесуална възможност за решаващия съд, вкл. при разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, да се произнесе дали заплатеното от „СТРАГИТЕ”ООД, САЩ на АД”ГЕМКОВ И ПАРТНЬОРИ” на адвокатско възнаграждение е прекомерно или не и дали подлежи на намаляване, съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Недопустимо в случая е, предвид проведеното пред Бургаския апелативен съд открито съдебно заседание по делото, по реда на чл.248 ГПК да бъде отстранен пропускът на страната, съответно на процесуалния и представител своевременно да се позове на чл.78, ал.5 ГПК. В производството пред ЯОС по т.д.№ 60/2015 г. в пледоарията си по съществото на спора и след представените по делото списъци по чл. 80, адв.К.И. е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на двете ответни търговски дружества и е поскал намаляването им с твърдението, че същите са завишени. С оглед изхода на делото в първата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК ЯОС е присъдил деловодни разноски единствено в полза на „ИВЕСТБАНК”АД, [населено място] без да обсъжда искането, основано на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не е дължал произнасяне по същото. При постановяване на решението си по чл.290 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС се е произнесъл по искането на „СТРАГИТЕ”ООД, САЩ за присъждане на направените пред ЯОС деловодни разноски, като е приел, че представените писмени доказателства, които изчерпателно е обсъдил, удостоверяват реалното им извършване от страната, поради което са доказани до претендирания размер. С оглед изложените мотиви и така ангажирания по делото доказателствен материал понастоящем липсва основание за изграждане на различен правен извод както по отношение размера, така и за реалното извършване на деловодните разходи пред ЯОС, заявени и претендирани от „СТРАГИТЕ” ООД, САЩ. Не са изложени съображения по възражението за прекомерност на „ИВЕСТБАНК”АД, което налага обсъждането му в настоящето производство. Разгледано по същество, възражението е неоснователно. Както е посочено в т.3 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г.основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, по която същата е осъществена. В случая в хода на делото са повдигнати и разгледани множество правни въпроси, които обуславят значителна фактическа и правна сложност на делото. Съобразена същата, уговорения в договора за защита и съдействие обем на представителната власт на АД”ГЕМКОВ И ПАРТНЬОРИ”, размера на вземането, предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, въз основа на който е определена дължимата държавна такса за първоинстанционното производство, възлизаща на 159 594.98 лв., както и обусловения от него материален интерес по см. на чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм.,доп.ДВ бр.28/2014г./ от 121 226.23 лв., без ДДС, налага да се приеме, че заплатеното от „СТРАГИТЕ” ООД, САЩ адвокатско възнаграждение от 186 000 лв. с ДДС не е прекомерно и не подлежи на намаляване по правилото на чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС