Определение № 1534 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 569/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 2888 от 04.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2770/2025 г., с което Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав е оставил без разглеждане частната жалба на И. С. А. срещу определение № 14901/06.08.2025г. по описа на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр. д. № 14179/23 г. Определението се обжалва от И. С. А., с довод, че същото е неправилно и необосновано. Прави се искане касационният състав да отмени определението и да постанови определение, с което да се произнесе по същество на спора. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че е сезиран с частна жалба, депозирана от И. С. А. срещу определение № 14901/06.08.2025г. по описа на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр. д. № 14179/23г., с което е продължен срока по чл. 362, ал.1 от ГПК, на основание чл. 63 ГПК. Приел е, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав, след като обсъди данните по делото и прецени доводите на касатора, приема следното: Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че обжалваният от страната акт не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, за които това изрично е предвидено в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Такива са определенията за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, отказ или оттегляне на иска, определенията, с които се спира производството по делото или с които е отказано възобновяване на спряно производство, както и определенията, с които съдът, поради преценена от него липса на подведомственост или подсъдност, изпраща делото на особена юрисдикция или административен съд, или на друг граждански съд. Общото за всички преграждащи определения в исковия процес е това, че с тях се препятства защитата по конкретен, вече предявен иск. Атакуваният пред въззивния състав съдебен акт не попада в категорията актове по чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, с него не се препятства защитата на жалбоподателката. Същевременно не съществува изрична норма, допускаща обжалване на акта, с който съдът е продължил срока по чл. 362, ал. 1 ГПК. Поради изложеното, правилно въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената частна жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер и не е предвидено в закона да има инстанционен контрол по отношение на него. Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, съдът