Определение № 72 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 982/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с 248 ал.3 ГПК. Образувано по частна жалба вх.Nо 446/14.01.2016 година на дружество [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. чрез процесуалния представител адв. Г. П. АК П. срещу Определение Nо 270 от 22.12.2015 година по в.гр. д. Nо 576/ 2015 год. на ОС-Пазарджик. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, тъй като съдът не е бил надлежно сезиран, респ. неоснователно. С писмен отговор, процесуалният представител на ответната страна оспорва релевираните основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поддържа довод, че искането за всички направени пред първата и втора инстанция разноски е своевременно и правилно е уважено с постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на съда. Като прецени наведените доводи, настоящият състав на ВКС, намира: Частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима. С решение на окръжния съд, постановено в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменено решение на първата инстанция по уважен иск на търговско дружество [фирма], с който е прието за установено по отношение на ответниците Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц., В. А. Н. и П. Н. Н.,, че дружеството е собственик на таванско помещение No 3, принадлежност към апартамент No 3, закупен с договор по НА No 89/ 2009 година и посочените физически лица са осъдени предаде владението му, като е постановено ново решение, с което исковете са отхвърлени. Със същото решение в полза на въззивниците- ответници по иска по чл. 108 ЗС, са присъдени разноски като [фирма] е осъдено да заплати сумата 275 лв ., разноски, направени пред въззивния съд. С обжалваното определение, по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд е уважил молбата на Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц., В. А. Н. и П. Н. Н., вх. No 9905/ 30.11.2015 година, като е допълнил въззивното решение и е осъдил търговското дружество да заплати и сумата от 1400 лв., разноски направени за защита пред първата инстанция. Спорният въпрос в настоящото производство касае допустимостта, при промяна на крайния резултат по същество от въззивната инстанция в полза на страната, загубила делото в първата инстанция, да и бъдат присъдени допълнително всички направени по делото до този етап разноски – деловодни и за процесуална защита/ т.е. пред първата и въззивна инстанции/, доколкото делото е решено в полза на молителя едва във втората инстанция. Чл. 78 ал.3 ГПК установява правилото, че „ ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска“. Макар и да не е упоменато изрично, тълкувайки нормата следва контекста на алинея първа на чл.78 ГПК и налага извод, че се касае до направените от ответника разноски „по производството“. Разноските по делото се дължат отчасти или изцяло при позитивен резултат в полза на страната – молител в производството по чл. 248 ал.1 ГПК. В хипотезите, когато се касае до искане за допълване на решението, в частта за разноските, същото може да бъде уважено при условие, че същото е направено своевременно и разноските са поискани в размер, в който съдът не е уважил изцяло. При данните по делото и с оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна. Искането за присъждане на разноски от страна на Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц., В. А. Н. и П. Н. Н., с направено в писмен вид с въззивната жалба / първи абзац/ наред с искането да бъде отменено обжалваното решение и се постанови ново решение, с която да се отхвърлят изцяло предявените искове и се присъдят направените „до сега“ съдебни и деловодни разноски. В съдебното заседание, в хода на пренията искането за разноски е заявено отново, като такова за „ присъждане на разноски по представения списък“ и документи. Не може да се приеме, че има разминаване на обема на искането за присъждане на разноски по въззивната жалба / формулирано „направените до сега“ разноски т.е. всички разноски по делото, касещи предприетата процесуална защита на представляваните лица, като ответниците по делото/ и поисканите в хода на пренията разноските по списък за защита пред въззивния съд, тъй като се касае до единен процес пред първата и втора инстанции. Разноските са поискани своевременно в пълен обем, касае се до искане за допълване на решението на въззивния съд в частта за разноските, което правилно е уважено с оглед частично присъдените разноски с измененото решение, имащо характер на определение.