Решение № 598 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2009 г.

Решение № 598 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. П. чрез пълномощник адв. Д. Д. от АК-Стара Загора срещу решение № 239/13.07.09 г. по гр. дело № 283/09 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 43 от 25.03.09 г. по гр. дело № 700/08 г. на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявените искове. С определение № 190 от 10.02.10 г. ВКС, състав на IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Ответницата по касационната жалба Р. Г. М. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения, че Старозагорският районен съд неправилно е квалифицирал спорното материално право като е приел, че отношенията между страните се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване, тъй като произтичат от сключения между тях договор за наем и правното основание на предявените искове е чл. 228 и сл. от ЗЗД, по които следва да се произнесе съдът при новото разглеждане. Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд за разгледа спора по същество, като с оглед фактите по делото даде точна правна квалификация на спорното материално право, е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 4.01.01 г. по гр. дело № 1/00 г. на ОСГК на ВКС-т. 4.Именно без да се е съобразил с това свое задължение съдът е постановил обжалваното решение, като е приел, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск - по чл. 57 вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД вместо да реши спора по същество. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. В съгласие с правомощията си по т. 3 и т. 10 от ТР № 1/01 г. на ОСГК на ВКС настоящият състав приема, че в разглеждания случай неправилно е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане на Старозагорския районен съд. Това е така, защото първоинстанционният съд не е разгледал непредявен иск. Районният съд е дал вярната квалификация на претенцията, като е посочил, че отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като няма данни за възникнало наемно правоотношение за процесните движими вещи. Задължение на въззивния съд е било като инстанция по същество на спора да се произнесе по делото, като изложи свои фактическа и правни съображения и да го реши при съответстващата правна квалификация. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение