Определение № 492 от 13.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 220/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на ПП”З. п.-Б. з.” срещу определение №26 от 06.02.2012г. по ч. т. дело № 77/2012г. на ВКС, ТК,2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същия жалбоподател срещу решение от 06.07.2011 г. по ф.д. № 57581990 на СГС, VІ-13 състав и не е допусната до разглеждане същата поддържана евентуално като молба за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на същото решение. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че е сезиран с касационна жалба срещу решението от 06.07.2011 г. на СГС, ТО VІ-13 състав по ф.д. № 575/1990 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението на СГС от 17.02.2009 г. по същото дело. ПП”Зелена партия-Б. зелени” не е процесуално активно легитимирана да обжалва решение от 06.07.2011 г. по ф.д. № 575/1990 на СГС, VІ-13 състав, тъй като към датата на подаване на касационната жалба -20.09.2011 г. партията- страна в производството пред СГС вече е с наименование ПП”З. п.” и се представлява от секретаря А. П. К.. Това е така според отразените последни вписвания в регистъра на политическите партии, актуални към датата на подаване на касационната жалба в съда като същите са направени въз основа на влязло в сила решение №122/29.07.2011 г. по т.д. №690/2011 г. на ВКС, ІІ ро т.о., с което е постановено вписването на смяна в името на партията и нейното представителство и други промени. Следователно, доколкото съгласно чл.16 ал.1 от ЗПП процесуално легитимирани да атакуват решенията по регистрацията на политически партии са само молителят и прокурорът и партия с наименование ПП”З. п.-Б. зелени” представлявана от Т. Г. вече не съществува, то касационната жалба от нейно име се явява недопустима.Според състава на ВКС противното виждане би довело до заобикаляне последиците на вписването в регистъра за политическите партии на новото наименование и секретар на партията, което предхожда така подадената касационна жалба и се базира на влязло в сила съдебно решение№122/29.07.2011 г. по т.д. №690/2011 г. на ВКС, ІІ ро т.о, чиито последици биха се игнорирали по този начин. Съдебният състав на ВКС се е позовал и на недопустимост на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303 и сл. от ГПК относно съдебни актове, постановени в охранително производство като се е основал на ППВС №2/77 .т.2. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горните изводи по следните съображения: От датата на вписване, въз основа на влязло в сила решение №122/29.07.2011 г. по т.д. №690/2011 г. на ВКС, ІІ ро т.о., с което е постановено вписването на смяна в името на партията и нейното представителство, на новото наименование и секретар на партията, политическата партия под предишното наименование ПП”Зе. п.-Б. з.” и ръководство–секретар, друго лице, различно от последно вписаното в регистъра не е процесуално активно легитимирана да обжалва решение на съда от името на същата партия. Ако се допусне последното, то това би означавало незачитане на последиците на съдебното решение, постановено в регистърното производство по вписване на обстоятелствата по чл.17 ал.1 от ЗПП и придаване на легитимност на ръководство и наименование, които са вече променени занапред с последното решение за вписване на актуалното наименование и секретар на партията, което предхожда по време подаването на касационната жалба. В случая, в настоящото производство предмет на обжалването не е решението за вписване на ново наименование и секретар, а решение за поправка по реда на чл.247 от ГПК на решение постановено в предходно производство. С оглед изложеното обжалваното определение на ВКС, с което последната е оставена без разглеждане като недопустима и законосъобразно. Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. споделя изцяло и извода за недопустимост на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303 и сл. от ГПК относно съдебни актове, постановени в охранително производство. Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. При това положение съдебните актове постановени в рамките на охранително производство не попадат сред тези подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. В тази насока е и константната задължителна / вкл. ППВС №2/77 / и казуална практика на ВКС. Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение