Определение № 252 от 04.04.2012 г. на ВКС по д. № 206/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. срещу разпореждане на Градски съд С. по гр.д. №2110/11 г., с което е върната като нередовна, заради невнесена в срок д.т. от 4,12 лв. въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното разпореждане и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима. По основателността й ВКС намира следното: при заявен с въззивната жалба обжалваем интерес от общо 4 475,28 лв. / главница и лихва/ - за колкото е уважен предявеният срещу жалбоподателя установителен иск, той е внесъл дължимата д.т. с вн. бележка от 29.10.10 г. за сумата 90 лв., съгл. чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Затова въззивният съд не е имал основание да му указва внасяне на още 4,12 лв. за д.т. и съответно – да върне жалбата при неизпълнение на указанието в срок. Обжалваното разпореждане е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по неправилно върнатата въззивна жалба на С. С.. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.