Определение № 9224 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Карго Транспортер" ООД подадено чрез адв. Димитрова, за изменение на Решение № 6778 от 18.06.2026г., постановено по дело № 5012/2026г. по описа на Върховен административен съд, в частта му за разноските. Молителят навежда доводи за прекомерност на размера на разноските, присъдени за юрисконсултско възнаграждение, като несъответстващ на материалния интерес по делото, на правната и фактическата сложност на спора и извършените процесуални действия. Иска редуциране на присъдените разноски. Ответният по молбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, не взема становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С Решение № 6778 от 18.06.2026г., постановено по дело № 5012/2026г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила Решение № 42266/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9018/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Съобразно изхода на спора съдът е присъдил в полза на НАП сумата от 4 456, 40 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е взел предвид степента на фактическа и правна сложност на делото и неговия материален интерес, обема на процесуалните действия и осъществената от юрисконсулта защита. Когато страна иска изменение на присъдените от съда разноски с довода, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно, тя едновременно извършва две процесуални действия – прави искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК следва, че искането за присъждане на разноски и възражението за тяхната прекомерност представляват взаимно свързани процесуални действия, които следва да бъдат упражнени в предвидените от закона срокове. Ето защо срокът по чл. 80 ГПК се отнася не само до искането за присъждане на разноски, но и до всички процесуални искания и възражения, свързани с разрешаването на спора относно разноските. Обратно на изложените твърдения в процесната молба за изменение на горепосоченото решение, в частта му за разноските, "Карго Транспортер" ООД е пропуснало да отправи възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Такова искане е сторено за първи път с молбата от 22.06.2026г, подадена по реда на чл. 248 ГПК, след като делото е приключило. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания, както е в случая, а страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Дружеството е разполагало с правната възможност до приключване на устните състезания в касационната инстанция да отправи своето искане за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което не е сторено и влече като последица на това основание, необоснованост на искането за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,