Решение № 4678 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11582/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Х. Белишка против Решение № 31811/30.09.2025 год., постановено по административно дело № 6114/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение и след описание на установената фактическа обстановка, оспорващият е обобщил, че административното производство е образувано по повод подадено от „И-КАРД“ ООД искане с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 97134 „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана за всички стоки и услуги от класове 16, 28, 35, 38 и 41, за които атакуваната марка е регистрирана. Посочено е, че правното основание, на което се основава искането предполага противопоставяне на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално – по-ранно авторско право. В подкрепа на твърдението си, искателят е приложил трудов договор от 18.06.2014 год., сключен между него и автора, както и приемо-предавателен протокол от 10.05.2016 год. за предаване на произведение, което има изображение, напълно съвпадащо с атакуваната марка. С оглед на това и след анализ на предпоставките на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО, административният орган е приел, че е изпълнен фактическия състав на разпоредбата – марката съдържа обект на авторско право; искателят е носител на авторско право върху посочения обект и искателят има право да забрани използването на посочения обект. Оспорващият сочи, че формирания извод на административния орган е приет за неправилен от съда, което е обосновано с мотиви за липса на втория елемент от фактическия състав на разпоредбата, доколкото не е представен договор, от който да е видно, че авторът прехвърля правата си върху произведението на искателя в административното производство – „И-КАРД“ ООД. Това фактическо обстоятелство е мотивирало съда да приеме, че искателят не е носител на авторското право върху посочения обект. Отделно, съдът не приема и приложимостта на разпоредбата на чл. 41 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), доколкото от приложения трудов договор не се установява, служителят да е назначен със задължение да създава произведения по ЗАПСП. Така формираните от съда мотиви са оспорени от касатора, като в подкрепа на това оспорване е заявено, че поради липсата на длъжностна характеристика на служителя – автор на произведението, за длъжността „мениджър маркетинг“, съдът няма как да знае какви точно задължения са вменени на този служител. С оглед на това е формулирано твърдението, че е възможно работата на служителя да включва и създаването на произведения по ЗАПСП, което обосновава и извода, че чл. 41 от ЗАПСП е напълно приложим. Горните доводи са допълнени и с твърдението, че доколкото в представения трудов договор не е договорено друго, то по силата на закона, работодателят е носител на изключителното право да използва така създаденото произведение за свои цели, което обстоятелство се потвърждава и от приложения приемо-предавателен протокол, в който автора потвърждава и признава, че отстъпва на работодателя си правата за публикации и разпространение на продукта. За неправилен е приет извода на съда за необходимостта от наличие на отделен документ/договор, който по съдържанието си да представлява договор по ЗАПСП. Твърди се, че приложеният приемо-предавателен протокол, с който се прехвърлят правата върху произведението от автора на „И-КАРД“ ООД представлява такъв документ. В заключение е оспорен и извода на съда, че фактът на съществуване на трудово правоотношение между страните не означава, че произведението е създадено в съответствие с предмета на трудовия договор, доколкото е налице нарочен документ (приемо-предавателния протокол), с който изрично и недвусмислено се прехвърлят правата върху изработеното лого от автора към работодателя му. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, по силата на което да се потвърди административния акт в цялост, като правилен и законосъобразен. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Заявено е и възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност – ако същото надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител – юрисконсулт М. Петкова поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски. Ответникът – „НЮ ГЕЙМС“ АД /н/ с ЕИК 203648851, представлявано от синдика Т. Н., чрез представители по пълномощие – адв. К. Митева и адв. Л. Гълабинова – и двете от Адвокатска колегия – София представят писмен отговор, в който оспорват касационната жалба и обосновават твърдение за правилност на оспореното съдебно решение. В подкрепа на така заявеното твърдение е посочено, че приложените към искането по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО документи – трудов договор и приемо-предавателен протокол, като частни документи, без достоверна дата и изготвени от свързани лица не представляват доказателства, годни да установят твърдяното авторство на молителя върху процесното произведение, като създадено при условията на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП в рамките на трудово правоотношение. Твърди се, че от съдържанието на трудовия договор не се установява възлагане или включване на процесното произведение в служебните задължения на работника/служителя. От съдържанието на приемо-предавателния протокол е видно, че евентуалното прехвърляне на авторски права ще се осъществи в бъдеще и то на база отделен договор, какъвто обаче не е представен нито в хода на административното производство, нито пред първоинстанционния административен съд. С оглед така заявените твърдения е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното първоинстанционно съдебно решение. Заявено е и искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдено заседание, ответникът, редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила допълнителна молба-становище, в което е заявено оспорване на касационната жалба и поддържане на доводите, заявени в представения писмен отговор. Формулирано е искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липса на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-град е отменил Решение № РС-47-1/27.03.2025 год. на председателя на Патентно ведомство по искане с вх. BG/N/2016/141534-9/07.06.2024 год. за заличаване регистрацията на търговска марка с рег. № 97134 – „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана и в тежест на административния орган е присъдил разноски в размер на 50,00 лева. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният административен съд е приел за установено следното: Административното производство е образувано по повод подадено пред Патентно ведомство искане от „И-КАРД“ ООД с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО за заличаване на регистрацията на марка с per. № 97134 - „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана, притежавана от „НЮ ГЕЙМС“ АД /н/ по отношение всички стоки и услуги от класове 16, 28, 35, 38 и 41 на МКСУ, за които марката е регистрирана. Като фактическо основание на така формулираното искане е посочено наличието на по-ранно право (авторско право) на трето лице, а именно на „И-КАРД“ ООД, което право се ползва от закрила по друг закон – ЗАПСП. В подкрепа на така заявеното искате са представени като доказателства: трудов договор от 18 юни 2014 год., сключен между „И-КАРД“ ООД и М. Д. Г. и приемо-предавателен протокол от 10.05.2016 год. за предаване на произведение между „И-КАРД“ ООД и М. Д. Г.. След запознаване с така депозираното искане и като е приел същото за допустимо, на 17.06.2024 год. председателя на ПВ е изпратил до притежателя на марката – „НЮ ГЕЙМС“ АД уведомление по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗГМО с приложени към него екземпляр от искането и доказателствата, като е указана възможността в двумесечен срок от получаването му да направи възражение срещу искането. Уведомлението е получено на 08.07.2024 год., като в указания срок, притежателят на правото върху марката не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗМГО. С писмо от 10.12.2024 год. е сезиран искателя „И-КАРД“ ООД, като е указано, че в представения като доказателство приемо-предавателен протокол от 10.05.2016 год. се твърди, че: „Прехвърлимите права на Автора върху произведението са прехвърлени на Дружеството съгласно отделен договор/договори между страните“. С оглед на това, на искателя е предоставена възможност в едномесечен срок от получаване на уведомлението да представи сключените с Автора договор/договори, които не са приложени като доказателства, с оглед установяване на всички факти и обстоятелства по спора. Срокът за представяне на допълнителните доказателства е изтекъл на 10.01.2025 год., като от страна на искателя не е изпратен отговор, респ. не са приложени указаните доказателства. Искането за заличаване на регистрираната марка с peг. № 97134 - „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана е разгледано от състав по спорове, който със становище, изготвено по реда на чл. 69, ал. 3 ЗМГО, е предложил искането да бъде уважено и оспорената марка да бъде заличена за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Предвид горното, председателят на Патентно ведомство е постановил Решение № РС-47-1/27.03.2025 год. по искане с вх. № BG/N/2016/141534-9/07.06.2024 год., с което е заличил регистрацията на марка с рег. № 97134 „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. В мотивите на административния акт е прието, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 2. б. „б“ от ЗМГО е необходимо наличието на следните обстоятелства: марката да съдържа обект на авторско право; искателят да е носител на авторско право върху посочения обект; искателят да има право да забрани използването на посочения обект. След анализ на съдържанията на представения трудов договор и приемо-предавателен протокол, административният орган е приел, че същите удостоверяват, че създаденото от автора произведение е прието от дружеството „И-КАРД“ ООД преди датата на заявяване на процесната марка - 13.05.2016 год. Позовавайки се на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП и изрично уговорената в протокола за предаване на произведението точка за прехвърляне на всички прехвърлими авторски права (всички имуществени права върху обекта), председателят на ПВ е приел, че носител на произведение със съответната визия, за което сочи, че е създадено от авторското право върху логото е именно искателя „И-КАРД“ ООД. Развити са мотиви, че в случая са изпълнени кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „6“ от ЗМГО, поради което искането за заличаване на марка с peг. № 97134 е основателно във връзка с повдигнатото правно основание и регистрацията на марката следва да бъде заличена за всички стоки и услуги, за който е регистрирана. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 76, ал. 8 от ЗМГО, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на относимите материално правни разпоредби, което обосновава основателност на оспорването. При формиране на този решаващ извод, съдът е посочил, че органът неправилно е приел, че с представения трудов договор и приемо-предавателен протокол се доказва, че създаденото от автора произведение е прието от дружеството „И-КАРД“ ООД преди датата на заявяване на процесната марка - 13.05.2016 год., респ. че авторските права са прехвърлени от автора в полза на искателя. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, съдът е приел, че в приложения трудов договор липсва уговорка по отношение преминаването на авторските права върху процесното произведение. Посочил е, че в приложения приемо-предавателен протокол от 10.05.2016 год. изрично е вписано, че „прехвърлимите права на Автора върху Произведението са прехвърлени на Дружеството съгласно отделен договор/договори между страните“, какъвто отделен договор/договори обаче не е/са представен/ни нито в хода на административно производство (каквото указание е имало от административния орган с писмото му от 10.12.2024 год.), нито при съдебното оспорване. Според съда, наличието на изричен договор за прехвърляне на авторските права е необходим и по силата на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП, която предвижда, че с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу справедливо и съразмерно възнаграждение. Допълнено е с мотива, че от съдържанието на приемо-предателния протокол и трудовия договор не би могло да се изведе извод, че тези документи по съдържание представляват договора по ЗАПСП, с който се прехвърлят авторските права по конкретното произведение, именно защото е посочено, че те са обект на отделен договор. По мнение на съдебния състав, в случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 41 от ЗАПСП, доколкото автора е назначен на длъжността „мениджър-маркетинг“ и видно от трудовия му договор, няма задължение да създава произведения, предмет на ЗАПСП. Неприложим според съда е и чл. 42 от ЗАПСП - произведението да е създадено по поръчка, доколкото липсват доказателства в тази насока. След анализ на послужилата за заличаване на марката разпоредба на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО, съдът е приел наличието само на първата предпоставка от нормата - марката да съдържа обект на авторското право. По мнение на съда, недоказан е останал факта, че искателя е носител на авторското право на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел оспорването за основателно, поради което е отменил решението на председателя на Патентно ведомство за заличаване на марка с peг. № 97134 - „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана. След анализ на заявените от страните твърдения, на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. От анализа на описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че иницииралото административното производство искане за заличаване на марката е с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО. В този смисъл, обосновано първоинстанционния административен съд е обобщил, че основателността на искане с посоченото правно основание предполага наличието на следните фактически обстоятелства: 1. марката да съдържа обект на авторското право; 2. искателят да е носител на авторското право върху посочения обект и 3. искателят да има право да забрани използването на последния. Наличието на тези три предпоставки следва да е кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до неоснователност на искането за заличаване. В настоящият случай, процесната марката рег. № 97134 „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана, съдържа обект на авторското право, доколкото представлява конкретното изображение, което обосновава наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗАПСП. Доколкото искателя – „И-КАРД“ ООД се легитимира като носител на авторското право върху това изображение, следва да се приеме наличието и на втората кумулативно изискуема предпоставка. Противно на възприетото от първоинстанционния административен съд, настоящият съдебен състав приема, че въз основа на представените доказателства, искателят „И-КАРД“ ООД се легитимира като носител на авторското право върху това изображение. Наличието на приемо-предавателния протокол удостоверява, че правата за публикации и разпространение на продукта, както и правото на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение са прехвърлени от автора на „И-КАРД“ ООД, за което е сключен отделен договор. В случая, предмеита на спора се ограничава в наличието на третата предпоставка, относно правото на искателя „И-КАРД“ ООД да забрани използването на обекта на авторското право, чийто притежател е. В тази връзка следва да се посочи, че събраните в хода на административното производството и в хода на съдебното дирене доказателства не удостоверяват по безпротиворечив начин правото на искателя да забрани използването на обекта на авторското право, чийто притежател е. Представеният по делото трудов договор от 18.06.2014 год. удостоверява, че дружеството „И-КАРД“ ООД, представлявано от управителя Д. Д. Г., в качеството му на работодател и М. Д. Г., в качеството му на служител са сключили трудово правоотношение на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – за неопределено време. Съгласно чл. 2, т. 2.1., служителят се назначава на длъжността „мениджър маркетинг“, като от трудовия договор не може да се удостоверят конкретните трудови функции за длъжността, доколкото в чл. 2, т. 2.2 от договора е записано, че характерът на работата и основните трудови задължения на служителя, произтичащи от заеманата от него длъжност са посочени от работодателя и служителя е запознат с тях преди сключването на договора. Така описаните договорни клаузи не удостоверяват относимото към настоящия спор обстоятелство, а именно, че трудовите функции на „мениджър маркетинг“ включват създаването на рекламни изображения и/или други произведения на авторското право. В този смисъл, без опора в доказателствения материал е твърдението на касатора, че е напълно възможно работата на служителя да включва и създаването на произведения, предмет на ЗАПСП. От друга страна, приложения по делото приемо-предавателен протокол от 10.05.2016 год. удостоверява факта, че М. Д. Г. е автор на изображението, което представлява същността на процесната марка рег. № 97134 „КЕШ КРЪСТОСЛОВИЦИ“, комбинирана. Както правилно сочи и първоинстанционния съд, в този приемо-предавателен протокол изрично е вписано обстоятелството, че прехвърлимите права на автора върху произведението са прехвърлени на дружеството съгласно отделен договор/договори между страните. Така вписания текст удостоверява обстоятелството, че авторските права на това произведение са прехвърлени с отделен договор на „И-КАРД“ ООД като е посочено също, че авторът „отстъпва на Дружеството и всички негови правоприемници правата за публикации и разпространяване на продукта („авторски права“)“ както и че „Дружеството има право на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение (или части от Произведението) без ограничение на територията и начина на ползване“. В този смисъл, приемо-предавателния протокол удостоверява, че правата за публикации и разпространение на продукта, както и правото на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение са прехвърлени от автора, на дружеството „И-КАРД“ ООД, за което прехвърляне е сключен отделен договор. Фактът, че прехвърлителния договор не е представен по делото не опровергава извършеното прехвърляне на авторските права, видно от волеизявленията на страните, обективирано в приемо-предавателния протокол. Следва да се посочи, че този договор се отнася до облигационните отношения на страните във връзка с прехвърлянето, които са ирелеватни за настоящия спор. Анализът на тези доказателства - трудовия договор и приемо-предавателния протокол удостоверява, че произведението – изображение идентично с това на процесната марка, е създадено от служителя М. Д. Г. без да установяват еднозначно, че това е станало в рамките на трудовото му правоотношение с работодателя „И-КАРД“ ООД, както и че автора е прехвърлил горепосочените прехвърлими авторски права на дружеството и всички негови правоприемници, включително правото, посочено в т. 3 от протокола - дружеството многократно последващо да използва и възпроизвежда създаденото произведение или части от него. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП е указано, че авторът има изключителното право да използва произведението си и да разрешава използването му от други лица. В чл. 36, ал. 2 и 3 от ЗАПСП са регламентирани два различни способа за предоставяне на правото на използване на произведение, защитено с авторско право – чрез предоставяне на изключително право на ползване, което лишава създателя му от правото да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в писмения договор, и чрез предоставяне на неизключително право на ползване, което не изключва възможността авторът сам да ползва обекта на авторското право, както и да отстъпва неизключително право върху същия обект на трети лица. Текстът на чл. 36, ал. 4 от ЗАПСП указва, че отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че за да е налице отстъпване на изключителното право да се използва произведението, обект на авторско право, е необходим да се сключи писмен договор, в който изрично да е посочено, че се прехвърля изключителното право да се ползва произведението. Горните нормативни разпоредби, разгледани в светлината на настоящия правен спор показват, че доколкото в приложения по делото приемо-предавателния протокол не е вписано конкретно, че авторът отстъпва изключителното право за използване на произведението, каквото е изискването на чл. 36, ал. 1, изр.първо от ЗАПСП, то следва да се приеме че липсват доказателства това право да е прехвърлено от автора на „И-КАРД“ ООД, счита от 10.05.2016 год. по силата на представения приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 36, ал. 1, изр.второ от ЗАПСП, при липсата на изрично посочване, че авторът прехвърля на друго лице изключителното право да използва произведението се счита, че е отстъпено неизключителното право за това. В случая, нито в приемо-предавателния протокол, нито в трудовия договор се съдържа конкретно волеизявление от страна на автора, че прехвърля в полза на работодателя си „И-КАРД“ ООД изключителното право за използване на произведението, обект на авторското му право. Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава извод, че приложените по делото доказателства не удостоверяват прехвърлено изключителното право за използване на произведението. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че с нарочно писмо от 10.12.2024 год., административният орган е указал на искателя „И-КАРД“ ООД необходимостта от представяне на сключените с автора договор/договори, които не са приложени като доказателства. Независимо от обстоятелството, че от страна на искателя не са ангажирани допълнителни доказателства, удостоверяващи именно прехвърлянето на изключителното право за използване на произведението, административният орган е приел искането за основателно и е заличил процесната марка. В допълнение на горното следва да се отбележи и обстоятелството, че неизключителното право на използване на произведението не включва в съдържанието си правото да се забрани използването на обекта на авторското право от трети лица, доколкото чл. 36, ал. 3 от ЗАПСП изрично указва, че когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица. Това е същината на изключителното право, поради което законът е поставил изискването - прехвърлянето му да става с изрично и писмено волеизявление на автора в договор по чл. 36 от ЗАПСП, какъвто не е представен от искателя. В този смисъл, в случая липсват доказателства относно третата кумулативно изискуема предпоставка за заличаване на регистрирана марка с правно основание чл. 36, ал. 3, т.2, б. „б“ от ЗМГО. Доколкото административният орган е указал на искателя необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства, то споделими са изводите на съда, че са спазени процесуалните изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В съответствие с горните доводи и аргументи, следва да се приеме за правилен извода на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на ответника „НЮ ГЕЙМС“ АД /н/ се явява основателно, но недоказано по размер. От представените към писмения отговор и към допълнителната молба-становище писмени доказателства – молба от синдика до Софийски градски съд, Търговско отделение (СГС,ТО) и Определение № 260669/02.02.2021 год. на СГС, ТО се доказва единствено сключен между дружеството и адв. К. Митева и адв. Л. Гълабинова – и двете от Адвокатска колегия – София граждански договор за текущо правно обслужване при месечно възнаграждение от 3 000,00 лева, но не и конкретен размер на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за настоящото касационно производство, поради което такова не следва да бъде присъдено. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,