Определение № 1733 от 02.04.2026 г. на ВКС по д. № 3611/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от ответниците П. П. и А. П. за допълване на определението на ВКС по настоящото дело от 9.02.26 г. с присъждане на сторените от двамата адвокатски разноски за прекратеното производство. Към отговора на касационната жалба са представени договор за правна защита и съдействие с уговорено и платено възнаграждение от молителите на упълномощения от тях адв. В. Ц. в размер на 1800 лв. с включен ДДС. Ответникът по молбата НАП, чрез публичен изпълнител Ю. П. я оспорва като неоснователна. Намира, че въпреки погрешните указания на въззивния съд за обжалваемост на решението му, не е следвало да се образува касационно производство, тъй като въззивното решение не подлежи на обжалване. Освен това представителят на молителите като ответници по жалба, не е изпълнил предмета на договора за правна защита и съдействие, а именно изготвяне на отговор на касационната жалба и участие в образуваното производство по жалбата. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в законния срок, за допълване на определение на ВКС за прекратяване на производството, с което съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, своевременно поискани с отговора на жалбата. Молбата е и отчасти основателна – в приложения към отговора договор за правна помощ е удостоверено извършването на разноските/заплащането им/, след подаване на касационната жалба от НАП и преди образуване на делото пред ВКС. Затова те се дължат на молителите/ответници по жалба/ при прекратяване на производството – чл.78, ал.3 ГПК. Основателно е обаче и възражението на ответника по молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, смислово съдържащо се в позоваването му на непълно изпълнение на възложената на адвоката с договора за правна помощ задача – упълномощеният адвокат е изготвил отговор на касационната жалба, но не е участвал в касационното производство поради прекратяването на делото. Затова на ответниците следва да се присъдят разноски от общо 511,30 евро /1 000 лв./, дължими при прекратяване на делото и ВКС на РБ, трето г.о.