Решение № 178 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 178/2010 г.

Решение № 178 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 178/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура - Пловдив, срещу решение от 09.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 875/2009 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2009 г. по гр. д. № 2032/2008 г. на П. окръжен съд за уважаване на предявения от Г. А. Ш. от [населено място], срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 817 от 28.07.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с ТР № 4/1968 г. - не са отчетени правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Прокуратура на Република България намира жалбата за основателна. Ответникът Г. А. Ш. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Г. А. Ш. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че на 10.10.2004 г. в[населено място] противоправно е присвоил чужди движими вещи - пари на стойност 5000 лв., собственост на П. Р., които е владеел и пазел, по което обвинение е оправдан [населено място] № 159 от 25.03.2008 г. по н. д. № 54/2008 г. на ВКС, II н. отд., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2008 г. Неправилно с въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени правно релевантни обстоятелства - продължителността на наказателното преследване, тежестта на обвинението, по което е оправдан и тежестта на обвинението по воденото срещу ищеца друго наказателно преследване при данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от воденото срещу ищеца това друго наказателно преследване през процесния период - за престъпление по чл. 339, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 14.01.2007 г. е придобил и държал огнестрелно оръжие без да има надлежно разрешение, за каквото престъпление чл. 339, ал. 3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. В разглеждания случай е постановена оправдателна присъда за обсебване, за което чл. 206, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Полицейското производство е предявено на Ш. на 10.10.2005 г. С постановената от П. на 16.01.2007 г. присъда на Ш. е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Присъдата и обжалвана от подсъдимия и е потвърдена от ПОС с решение от 28.11.2007 г. Ш. е оправдан с решение от 25.03.2008 г. по реда на възобновяването. На 19.06.2007 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 229, ал. 1 от НК, като наказателното производство е прекратено с постановление от 28.11.2007 г. на РП-гр. Пловдив. Въззивния съд не е отчел в достатъчна степен влиянието на другото наказателно преследване върху психиката на ищеца /стрес и тревожност/ и ограничаването му от влиянието на наказателното преследване за престъплението обсебване, за което е оправдан. На репариране на основание чл. 2, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Неотчитането на правно релевантни обстоятелства - продължителността на наказателното преследване, тежестта на обвинението, по което е оправдан и тежестта на обвинението по воденото срещу ищеца друго наказателно преследване при данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от воденото срещу ищеца това друго наказателно преследване през процесния период; неотчитането в достатъчна степен на отражението на това обстоятелство върху психиката му с оглед ограничаване на вредите, претърпени в резултат от обвинението за обсебване, за което е оправдан, е довело до неправилно приложен от въззивния съд критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като се вземе предвид деянието, за което е постановена оправдателна присъда, и тежестта на другото деяние, за което е проведено наказателно преследване през процесния период, съответно с това, за което е оправдан; установената продължителност на наказателното преследване; като се отграничи влиянието на другото наказателно преследване върху психиката на ищеца, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по което е оправдан, възлиза на 3 000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 25.03.2008 г. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 3 000 лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 3 000 лв. и да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 3 000 лв. до 15 000 лв. и искът в тази част се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение