Решение № 2529 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния представител юриск. И. Консулов, против Решение № 16185 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2468/2025 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено Решение №000030 - 1211/14.02.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган. Излагат се съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на Изпълнителния директор на НАП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от юриск. Консулов, който поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и не представя писмени доказателства. В хода по същество юриск. Консулов моли касационната инстанция да уважи жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Подробни съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Ответникът по касация - "Фъни Геймс" ЕООД, гр. София, в писмен отговор, депозиран от процесуалния представител адв. К. Груйчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар.В съдебно ответникът не се представлява, постъпила е писмена молба от 01.12.2025 г. от адв. Груйчев, с която заявява, че поддържа отговора по касационната жалба, няма доказателствени искания и не представя писмени доказателства. Прави възражение за прекомерност на юриск. възнаграждение. Моли за присъждане на разноски по представен списък на същите. По делото е постъпила и частна жалба от „Фъни Геймс“ ЕООД, чрез адв. К. Груйчев, срещу Определение №21658/24.06.2025 г. по адм. дело №2468/2025 г. на АССГ, с което е оставена без уважение молба на дружеството за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Иска се касационната инстанция да отмени определението и да присъди адвокатския хонорар в пълния му предявен размер от 6540 лв. с ДДС. Според частния жалбоподател размерът на определеното адвокатско възнаграждение е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба - Изпълнителния директор на НАП, чрез юриск. Консулов, с който се оспорва същата като неоснователна и се сочи, че делото не е с определен материален интерес. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната и на частната жалба. Обжалваните съдебни актове - решение и определение на АССГ по адм. дело №2468/2025 г. са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред АССГ решение Изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение две писмени заявления, както следва: с Вх. №26-Ф-820/13.12.2024 г. и с Вх. №26-Ф-826/18.12.2024 г. на "Фъни Геймс" ЕООД, гр. София, за възстановяване на преведената от дружеството по сметката на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта /ЗХ/, изчислена съобразно §22, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ към Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБ/ за 2024 г., в размер на 60 000 лева. Административният орган е изложил мотиви, че с Решение №000030-6986 от 25.08.2023 г. е издаден на дружеството лиценз за организиране на хазартни игри за срок от 5 години в игрална зала с адрес в гр. Русе, като срокът на действие на лиценза е бил до 09.09. 2028 г. На основание §22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г. "Фъни Геймс" ЕООД е декларирало и внесло сума в размер на 70000 лева, изчислени по формулата в цитираната разпоредба, за 56 месеца, считано от 01.01.2024 г. до 09.09.2028 г. С Решение №000030 - 8957/16.08.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, в сила от 31.08.2024 г., е предсрочно прекратен издаденият лиценз на основание чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта. Административният орган е изложил мотиви, че няма правна възможност за възстановяване като недължимо платена на таксата за месеците след прекратяване на лиценза, каквото е искането на дружеството. Според Изпълнителния директор на НАП в случая таксата е декларирана от самия жалбоподател и е заплатена по реда на §22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., като предвид спецификата на таксите, регулирани в §22 от ПЗР към ЗДРБ за 2024 са изложени доводи, че редът им за възстановяване и/или прихващане са подчинени на правилата на ДОПК. Дружеството само е декларирало, изчислило и внесло такса за 56 месеца. Според административния орган липсва изрична законова регламентация за частично възстановяване на дължима сума, изчислена по формулата в §22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г., поради което не е налице правна възможност да бъде уважено подобно искане. Същият извод може да се направи и при прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 от Закона за хазарта. АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в качеството му на надзорен орган в областта на хазарта и свързаните с хазарта дейности, в предвидената писмена форма, има необходимите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните норми. Съдът намерил, че решението на Изпълнителния директор на НАП противоречи на приложимото материално право. За безспорно е прието по делото, че жалбоподателят „Фъни Геймс“ ЕООД е организатор на хазартни игри с игрални автомати, с издадено разрешение за това от преди месец януари 2024 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес в гр. Русе. Същият е заплатил дължимата държавна такса по по чл. 30, ал.6 от ЗХ по формулата на §22 от ПЗР на ЗДБ за 2024 г. за 56 месеца в размер на 70 000 лв. По искане на организатора е постановено решение № 000030-8957/16.08.2024 г., с което предсрочно е прекратен лицензът, влязло в сила на 31.08.2024 г. Дружеството е подало искане за възстановяване на сумата от 60000 лева, равностойна на 48 месечни вноски по 1250 лева, считано от месец септември 2024 г. до края на лиценза – 09.09.2028 г. По това искане е постановен оспореният отказ, приет от съда за незаконосъобразен, по следните съображения: Заплащането на такса за лицензионна дейност, каквато е таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, е предвидено с оглед предоставяне на възможност на лицензианта да осъществява дейността, която е поставена под особен мониторинг от страна на държавата. Самата норма на чл. 30, ал. 6 от ЗХ гласи, че за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. В случая е налице хипотезата с 5 – годишен лиценз за населено място с до 500 000 жители – град Русе, поради което таксата е 75 000 лева, като същата е заплатена пропорционално при спазване на формулата на § 22 от ПЗР на ЗДБ за 2024г. – за 56 месечни вноски от 01.01.2024 г. до края на лицензионния период – 09.09.2028 г. Според първоинстанционния съд за периода, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на лиценза – 31.08.2024 г. до 09.09.2028 г. таксата подлежи на възстановяване. Самият характер на вземанията за такси, които следва да са винаги законово предвидени и определени, съгласно Закона за държавните такси, води до извод, че същите се дължат, за да може да бъде осъществявана определената от закон като лицензионна дейност. Отпадането на това обстоятелство води до недължимо платена такса за периода, за който субектът няма право да осъществява такава дейност. В мотивите на оспореното решение на Изпълнителния директор на НАП неправилно е посочено, че след еднократното заплащане на процесната такса, организаторът на хазартни игри може да осъществява хазартната дейност за целия период. Напротив, именно с нарочен акт на органа по контрол на хазартните дейности тази дейност е прекратена по искане на лицензополучателя, което от своя страна води до невъзможност на дружеството да осъществява последната. Следователно не е налице лиценз, който да бъде поддържан след датата на прекратяването му, за което е предвидена таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. За периода от 31.08.2024 г. до края на разрешения период таксата се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена. Не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 от Закона за хазарта, която изрично предписва невъзстановимост на таксите, тъй като същите са предвидени за разглеждане на документи по издаване и изменение на документи. Услугата „разглеждане“ е извършена и реализирана, поради което тези такси се дължат без оглед на резултата от това разглеждане, което води винаги до дължимостта им. Настоящият случай не е такъв, тъй като таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта е предвидена за поддържане на лиценз, който впоследствие е прекратен. В обобщение АССГ е приел мотивите на административния орган за некореспондиращи на закона, което прави актът материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна, поради което и с оглед, че естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, е върнал преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. В случая задължението да се плати държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ зависи от волята на правния субект да извършва определена дейност - да поддържа лиценз за игри с игрални автомати за срок от 5 години в определена зала в гр. Русе. С отпадане на волята на субекта да поддържа лиценза за целия период и съответно да организира игри с игрални автомати в посочената зала в гр. Русе е отпаднало задължението му за остатъка от периода до края на първоначално определения срок да заплати държавна такса. Този извод се поддържа и от факта, че в Закона за хазарта е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри и в случая лицензът е прекратен с Решение на Изпълнителния директор на НАП №000030 - 8957/16.08.2024 г., в сила от 31.08.2024 г. Държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. Правилен е изводът на АССГ, че след предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена. Размерът на таксата по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта е еднократно вносим и определяем по реда на §22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза, поради което за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл.4б от Закона за държавните такси и подлежи на възстановяване, както правилно е приел и АССГ. Настоящият касационен съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл.30, ал.2 от Закона за хазарта, т.е. липсва възможност за прилагане по аналогия на тази разпоредба. Липсата на специално уредена процедура в Закона за хазарта за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо пратени такси по този закон не обосновава направения от административния орган извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл.4б от Закона за държавните такси. Параграф 2 от Преходните разпоредби на ЗДТ предвижа, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на горецитираните закони в §2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, поради което съдът намира, че по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта следва да намери приложение разпоредбата на чл.4б от ЗДТ. По отношение наведените доводи в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационната инстанция намира същите за неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Правните изводи на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за производството пред ВАС в размер на 639,12 евро, съответстващи на превалутираната съгласно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото, в сила от 01.01.2026 г., сума от 1250 лева, при направено възражение за прекомерност от касатора, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адв. Груйчев, изразяващи се в изготвяне на отговор по касационната жалба и депозиране на писмена молба за датата на съдебното заседание. По частната жалба на „Фъни геймс“ЕООД: Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол. Частната жалба е неоснователна. С Определение №21658/24.06.2025 г. по адм. дело №2468/2025 г. АССГ е оставил без уважение молбата на адв. Груйчев за изменение на съдебното решение в частта за разноските - досежно присъдения адвокатски хонорар в размер на 1250 лв. с ДДС, при претендиран размер от 6450 лв. с ДДС. За да редуцира размера на адвокатския хонорар в минимален такъв по Наредба №1/2004 г., при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна, АССГ е изложил съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с други дела от този вид и е обявено за решаване в рамките на едно съдебно заседание. Определението е правилно. Извършените от процесуалния представител на оспорващото дружество действия се изразяват в изготвяне на жалба и писмена молба от 14.04.2025 г. от адв. Груйчев. Последният не е представлявал дружеството в проведеното по делото едно съдебно заседание и не е депозирал писмени бележки по съществото на спора. Определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение е съответно на извършените процесуални действия от адв. Груйчев и е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение от ответника в производството по частната жалба. Предвид изхода на спора следва да се присъди възнаграждение в размер на 40,90 евро, съответстващи на превалутираната съгласно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото, в сила от 01.01.2026 г., сума от 80 лв., представляваща минимално възнаграждение по чл.25а, ал.2 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение