Решение № 2131 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на общински съвет Пловдив срещу решение № 4309/12.05.2025 г., постановено по адм.д № 2726/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена таблица на регионална народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив, в частта на т. 8 и т. 9 от нея, част от приложение № 8.2 на чл. 57, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, приета с решение № 80, взето с протокол № 6 от 04.03.20033 г. на общински съвет Пловдив, изм. И доп. с решение № 105, взето с протокол № 8 от 27.04.2023 г. на общински съвет Пловдив. Претендират се разноски. Ответникът П. Т. З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав определя касационната жалба като процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо, постановено е по жалба на лице, което не е установило правния си интерес от обжалване на т. 8 и т. 9 от приложение № 8.2 – цени на услуги, предоставяни от регионална народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив, от Наредбата на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба от П. Т. З. с искане за отмяна на на т. 8 и т. 9 от приложение № 8.2 – цени на услуги, предоставяни от регионална народна библиотека Иван Вазов Пловдив, от Наредбата на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. Правният интерес на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е обоснован от ползването на компютърен център и читалня към библиотеката, твърдението за притежаването на читателска карта и заплатени от него услуги, съгласно представени фактури. Първоинстанционният съд е установил обстоятелството, че от приложените към жалбата потребителски карти не може еднозначно да се установи дали са издадени именно на името на П. Т. З. – страниците не са четливи, не съдържат име на потребител, дата на издаване и срок за ползване. Независимо от това първоинстанционният съд е приел за доказан правния интерес от представените към жалбата фактури, от които се установява, че на 16 януари 2024 г. и на 30 януари 2024 г. П. Т. З. е заплатил за предоставени от библиотеката услуги по ксерокопиране и принтиране, по цени, с включен ДДС. Приел е, че със заплащането на цена с ДДС за предоставените от библиотеката услуги, е възникнал и правният интерес. Приел е, че оспорваните разпоредби са свързани с предоставянето на специализирани библиотечни услуги по смисъла на Закона за обществените библиотеки, който регламентира тези категории услуги да се предоставят срещу заплащане на такса, определена от общинските библиотеки с акта на общинския съвет – чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от Закона за обществените библиотеки. Приел е, че определянето на цена вместо такса за услугите по принтиране и ксерокопиране на документи, предвидени в оспорените разпоредби е в противоречие с материалния закон – чл. 52, ал. 3 от Закона за обществените библиотеки. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо, постановено е по жалба на лице, което не е установило правния си интерес от обжалване на т. 8 и т. 9 от приложение № 8.2 – цени на услуги, предоставяни от регионална народна библиотека Иван Вазов Пловдив, от Наредбата на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. Правният интерес на касационния жалбоподател в това съдебно производство е обоснован пред първоинстанционния съд с представено копие на почетна потребителска карта, издадена от народна библиотека „Иван Вазов“, без посочване на лицето, в полза на което е издадена и на копие от документ, с визуализирана на същия снимка и баркод, за което се твърди, че е потребителска карта на П. Т. З.. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи, или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта, или за които той поражда задължения. При подаването на жалбата П. Т. З. е представил копие на почетна потребителска карта, на която не е посочено името на лицето, в чиято полза е била издадена, както и копие от документ с визуализирана на същия снимка, с твърдението че това е личната потребителска карта на лицето, издадена от библиотеката. Съгласно член 4 от правила за обслужване на потребителите, всеки гражданин има право да ползва услугите на библиотеката. За целта той трябва да се регистрира като нейн потребител съгласно условията на настоящите правила. Съгласно чл. 5, отношенията между библиотеката и потребителите се уреждат съгласно разпоредбите на Закона за обществените библиотеки и Закона за задълженията и договорите и се установяват с акта на издаване на лична потребителска карта. Съгласно чл. 7, ал. 1, регистрираните потребители заплащат такса потребителска карта за ползване на библиотеката, определена със заповед на директора и получават потребителска карта. Съгласно чл. 13, абонаментните потребителски карти са различни по вид – годишна потребителска карта, шестмесечна потребителска карта, месечна потребителска карта, еднодневна потребителска карта, почетна потребителка карта. Съгласно чл. 17 библиотеката предоставя на потребителите си основни и специализирани библиотечни услуги, съгласно чл. 27 от Закона за обществените библиотеки. В приложение 2 са посочени специализираните библиотечни услуги, като сред тях е и услугата по копиране на библиотечни документи. В процесния случай П. Т. З. възразява срещу цените на услугите в библиотеката, но не е представил потребителска карта. Не може да се приеме, че той е потребител на услугите в библиотеката и в това си качество е длъжен да заплаща съответните цени на услугите, което би обосновало правния му интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт. Допустимостта на оспорването на нормативния акт е обусловена от условието лицето, което е нейн подател да има интерес от отмяната на обжалвания акт. Този интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици или формулирано по друг начин, че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза за страната, която я е подала. За да бъде допустима подадената жалба трябва жалбоподателят да обоснове по подходящ начин интереса си от отмяната на акта. Също така оспорващият е този, който е длъжен да представи доказателства за своя правен интерес. В процесния случай подобни доказателства не са представени. Представеното копие на почетна потребителска карта е без посочване на име на лицето, на което е издадена, представеното копие с визуализация на снимка и баркод [номер] не отразява обстоятелството на издадена потребителска карта на П. Т. З.. Съгласно чл. 7, ал. 3 от правилата за обслужване на потребителите, потребителската карта е лична и не се преотстъпва. Правният интерес като предпоставка за допустимост на жалбата подлежи на отделна преценка при всяко отделно оспорване. В тази връзка е неотносимо към спора обстоятелството на преценка на правния интерес при оспорването на други подзаконови нормативни актове. Установяването на правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на жалбата. Тъй като жалбоподателят не е доказал че правната му сфера е засегната или може да бъде засегната от оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт, административният съд не е следвало да се произнесе по съществото на спора. При съобразяване на това обстоятелство, решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили като недопустимо, а подадената от П. Т. З. жалба да се остави без разглеждане и съдебното производство в тази част да се прекрати. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз с поставените въпроси. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции, което е основателно, следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1058, 37 евро. Възражението за прекомерност е неоснователно. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение