Определение № 102 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2019 г.

Със своя молба № 5741 /20.07.2020 г. Н. Р. Н., особен представител на касационния жалбоподател Е. Т. К. – Г., иска от съда да му издаде разходен касов ордер за всички привнесени суми за особен представител, а в случай, че насрещната страна не е изпълнила определението на съда за привнасяне на дължимите суми за особен представител, иска да му бъде издаден разходен касов ордер за изплащане на дължимото от бюджета на съда, а насрещната страна да бъде осъдена да внесе сумите към ВКС. Настоящия състав намира следното: Със свое определение № 44 от 04.02.2020 г. по делото настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1928 от 15.03.2019 г. по гр.д. № 7180 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о., но е определил възнаграждение на подалия касационната жалба адв. Н. Р. Н. в размер на 400 лева и е осъдил насрещната страна Л. В. Х. да го заплати, защото е приел, че сумата е трябвало да бъде внесена от насрещната страна, но до момента не е внесена и въззивният съд при администрирането на жалбата не е постановил да бъде внесена. Със свое определение № 50 от 05.06.2020 г. по делото настоящият състав на ВКС на основание чл.248 ГПК е изменил своето определение № 44 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 3246 /2019 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските, с която е осъдил Л. В. Х. да заплати по сметка на ВКС сумата 400 (четиристотин) лева за възнаграждение на особен представител на Е. Т. К. - Г. за касационното производство, като е осъдил Л. В. Х. да заплати по сметка на ВКС още 200 (двеста) лева, общо сумата 600 (шестстотин) лева, за възнаграждение на особен представител на Е. Т. К. - Г. за касационното производство. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: Постановените от настоящия състав определения са влезли в сила, тъй като не подлежат на обжалване. Настоящият състав изиска делото и установи, че по него не са представени доказателства Л. В. Х. да е изпълнила определенията на съда, нито в едномесечен срок от постановяване на определенията да е поискала от съда да измени определението си в частта за разноските, като и присъди разноските за платеното възнаграждение за особен представител. Поради което искането на особения представител да му бъде издаден разходен касов ордер за изплащане на възнаграждението от сметка на ВКС е неоснователно. Като взе предвид приетото с т.6 от ТР № 6 /06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.47,ал.6 ГПК урежда заплащането на възнаграждението на назначения особен представител на ответника за всяка съдебна инстанция, независимо от изхода на делото, като задължение на ищеца и то авансово. Като взе предвид, че ищецът не е внесъл възнаграждението нито авансово, както е предвидено в закона, нито след окончателните определения на ВКС, от постановяването на които е изтекъл период от време по-дълъг от три месеца, настоящият състав намира, че следва да измени определенията си в частта за разноските, като осъди Л. В. Х. да заплати на адвокат Н. Р. Н., назначен за особен представител на Е. Т. К. – Г., ответник по иска за делба и касационен жалбоподател, сумата 600 (шестстотин) лева за възнаграждение на особен представител. Воден от изложеното и на основание чл.47,ал.6 и чл.77 ГПК съдът