Определение № 54 от 21.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4418/2016 г.

Производство по чл.чл. 64-66 и по чл. 95 от ГПК. С молба с вх. № 13109/29.12.2016 г. Ц. А. Г. моли съда да възстанови пропуснатия от нея срок за представяне на още три преписа от подадената от нея частна жалба с вх. № 11729/23.11.2016 г. Поддържа, че са били налице особени непредвидени обстоятелства, които тяне е могла да преодолее, а именно: съдът не ѝ е указал колко броя преписа от частната жалба да представи, а също така към датата на получаване на съобщението е била болна и не е била в състояние да изпълни указанията. Със същата молба молителката е поискала и да ѝ бъде предоставена безплатна правна помощ по делото, тъй като тя не е юрист и няма средства да упълномощи адвокат. В отритото съдебно заседание [фирма] и М. П. М. – в качеството му на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), чрез процесуалните си пълномощници излагат становища за неоснователност на молбата, като в писмени бележки излагат и доводи в тази насока. Останалите страни – С. Г. С. и [фирма] не заявяват становище по молбата. Искането за възстановяване на пропуснат срок е процесуално допустимо, а разгледано по същество – основателно. Молбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК и към нея са приложени трите преписа от частната жалба с вх. № 11729/23.11.2016 г., за представянето на които срокът е пропуснат. Макар с разпореждането на съда от 24.11.2016 г. (лист 29 от делото) на молителката да са дадени указания да представи още три преписа от посочената частна жалба, в съобщението за тези указания, изпратено до молителката (лист 35 от делото), броят на преписите действително не е посочен. При това положение е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, което молителката не е могла да преодолее, за да представи в срок трите преписа от частната жалба съгласно разпореждането на съда. Искането за предоставяне на безплатна правна помощ по делото на молителката е неоснователно, тъй като предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителката по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП. Настоящото производство за възстановяване на пропуснат срок приключва в нейна полза с окончателен (неподлежащ на обжалване) съдебен акт. Молителката вече е подала (приложена към разглежданата молбата с вх. № 13109/29.12.2016 г.) редовна частна жалба срещу постановеното по делото разпореждане № 483/08.12.2016 г., с което е върната частната ѝ жалба с вх. № 11729/23.11.2016 г. поради непредставянето в срок на преписите от последната. Частната жалба с вх. № 11729/23.11.2016 г., макар и вече редовна – предвид възстановяването на срока за представянето на преписите от нея, е процесуално недопустима на друго основание – тъй като с нея молителката предявява чужди процесуални права по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК и няма правен интерес от подаването ѝ. Частната жалба с вх. № 11729/23.11.2016 г. е подадена срещу постановеното по делото определение № 516/03.11.2016 г., с което е върната частната касационна жалба с вх. № 71049/25.05.2016 г., подадена, не от молителката, която е ответница по исковата молба по делото, а от насрещната страна – ищцата С. Г. С.; т.е. – с подадената от нея частна жалба с вх. № 11729/23.11.2016 г. молителката недопустимо „търси защита“ на процесуални права на насрещната страна по делото, поради което е налице цитираната по-горе хипотеза на чл. 24, т. 1 от ЗПП, при която правна помощ не се предоставя. Независимо от изхода на производството за възстановяване на пропуснат срок, на основание чл. 67 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати, претендираните и направени от ЧСИ М. М., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в това производство, а именно – сумата 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение