Определение № 2230 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на П. С. Ш., от [населено място], обл. Пловдив, срещу Определение № 34/05.01.2026 г. по адм. № 121/2024 г. по описа на АдмС – Пловдив, с твърдения за неправилност. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител с писмено становище я намира неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е основателна, но по съображения различни от изложените. С Решение №7519/27.08.2024 г. по адм. дело №121/2024 г., по жалба на П. С. Ш., Административен съд Пловдив е отменил Решение № 2153-15-1 от 03.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер] по Протокол №2140-15-886/15.11.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, и е постановил изпращане на административната преписка на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че следва да бъде признат за втора категория труд положеният от Ш. в периода от 01.01.1997 г. до 30.04.2001 г. и от 18.10.2012 г. до 28.02.2013 г. при осигурителя „ВМЗ“ ЕАД, и да и се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69 б ал.2 КСО. Решението на АС Пловдив е било оставено в сила с Решение № 4504/30.04.2025г. по адм.д. № 10396/2024г. на Върховния административен съд. С молба от 18.07.2025г. Ш., чрез адв.Т. А. Божинов от АК Пловдив, е поискала поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ), допусната в Решение №7519/27.08.2024 г. по адм. дело № 121/2024 г. като е посочила, че АдмС Пловдив е следвало да приеме за предмет на спора „признаването за втора категория труд на положения от Ш. стаж не само за периодите от 01.01.1997 г. до 30.04.1997 г. и от 18.10.2012 г. до 28.02.2013 г. при осигурителя „ВМЗ“ ЕАД, а да обхване като спорен момент в производството следните периоди от време: от 01.01.1991 г. до 14.03.2005 г.; от 07.11.2005 г. до 24.09.2009 г.; от 27.10.2009 г. до 06.07.2011 г; от 18.10.2012 г. до 01.04.2013 г.; от 04.07.2013 г. до 31.07.2013 г.; от 20.08.2013 г. до 09.02.2015 г.; от 23.06.2015 г. до 07.08.2015 г.; от 27.08.2015 г. до 18.02.2016 г.; от 19.02.2016 г. до 02.07.2016 г.; от 12.06.2017 г. до 27.07.2017 г.; от 28.07.2017 г. до 31.12.2017 г.; от 10.01.2018 г. до 24.02.2018 г.; от 27.02.2018 г. до 01.01.2019 г. и от 18.01.2019 г. до 22.02.2019 г.“. В тази връзка е поискала, на основание чл. 175, ал.1 от АПК, съдът да допусне поправка на ОФГ в първоинстанционното съдебно решение в горния смисъл. С обжалваното Определение № 34/05.01.2026 г. по адм. № 121/2024г., АдмС Пловдив е оставил без уважение молбата от 18.07.2025г. на Ш. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение. Като мотиви е изложил, че както с решението на Административен съд – Пловдив, така и с решението на ВАС, правилно е определен спорният период в производството - от 01.01.1997 г. до 30.04.2001 и от 18.10.2012 г. до 28.02.2013 г., както и спорният въпрос - дали положеният през този период от жалбоподателя стаж при осигурителя „ВМЗ“ ЕАД, гр. Сопот следва да бъде признат за втора категория труд. Отбелязал е също, че в конкретния случай, грешка при формиране на волята на съда не е налице, доколкото при постановяване на Решение № 7519/27.08.2024 г. съда се е ръководил от представените от страната доказателства и е констатирал, че директорът на ТП на НОИ - Пловдив като не е изяснил релевантните за спора обстоятелства, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е наложило отмяна на решението му и връщане на преписката по заявлението на Ш. за ново разглеждане. В тази връзка не било налице противоречие между диспозитива на решението му и формираната воля на съда. Не били налице и други фактически грешки, които да се отстраняват по реда на чл. 175 АПК. Обжалваното определение е недопустимо. Съдът намира, че отправеното до съда изявление от 18.07.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) е нередовно, тъй като не е подписано от лицето от което изхожда, поради което и по реда на чл. 142б от АПК, съдът е следва да даде указания на подателя на искането в какво се състои нередовността на извършеното процесуално действие и как може да бъде отстранена тази нередовност – молбата да бъде подписана с електронен подпис или със саморъчен такъв. Съобразно чл. 102 ГПК вр. чл. 144 АПК писмените изявления до съда съдържат редица реквизити между които и подпис на лицето което прави изявлението. Другата форма на изявление е ел. форма, която е регламентирана в чл. 141 от АПК, според който ел. изявления до съда се подписват с КЕП когато закона предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. Ето защо първоинстанционния съд е следвало да извърши проверка за редовността на искането, с което е бил сезиран, и при констатирана нередовност на същото съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.102 от ГПК и други изисквания за неговата редовност, е следвало да бъде оставено без движение, като на молителя е следва да се укаже, да оформи надлежно изявлението си. Съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК когато неотстраняването на нередовността не стане в указания срок, процесуалното действие се смята за неизвършено С разпореждане № 6538 от 18.07.2025 г. съдът е оставил без движение искането за поправка на допуснати в съдебния акт технически грешки, но не е дал никакви указания на страната за отстраняването им. Въпреки това съдът се е произнесъл по съществото на искането. За да бъде надлежно сезиран съда, то отправеното до него искане следва да отговаря на формалните изисквания на закона. В противен случай се приема, че съдът не е надлежно сезиран и не дължи произнасяне по отправеното да него искане. Редовността на отправеното до съда изявление е предпоставка за допустимост на развилото се във връзка с него съдебното производство. Липсата на положителна процесуална предпоставка прави определението недопустимо. Недопустимостта на съдебния акт може да бъде установена от касационната инстанция и при липса на оплакване в този смисъл, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. След обезсилването на съдебното определение делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от същия съдебен състав след отстраняване на нередовността на изявление от 18.07.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ). Обръща внимание на първоинстанционния съд, че съгласно чл.175 от АПК по искането за поправка на допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, съдът се произнася с решение за поправка, което се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.247 ал.4 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, във връзка с искане за поправка на допуснатите в решението очевидни фактически грешки. С определение може да бъде изменено или допълнено съдебно решение само в частта относно разноските (чл. 176а от АПК, чл.248 ГПК). Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,