Определение № 302 от 05.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2018 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. Образувано е по молба на Г. М. М. с искане за определяне на компетентния съд,който да разгледа предявения отрицателен установителен иск против [община],за установяване недължимост на суми,поради погасяването им по давност по акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 ДОПК № 1-0203/16.12.2014 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,намира,че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл.123 ГПК Върховният касационен съд определя съда, който следва да разгледа иска, когато компетентният съд не може да бъде определен по правилата на глава Д. от ГПК - "Подсъдност". В случая това изискване не е налице, тъй като по тези правила, предявеният от Г. М. М. иск за установяване надължимост на суми/данъци и такси по видове и периоди и лихви за просрочие/,изпратен по подсъдност от Административен съд ,е разгледан от Районен съд – Видин.Поради наличието на специална процедура по ДОПК,изключваща приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните вземания на общините производството е прекратено като недопустимо.Това определение по реда на инстанциония контрол е потвърдено от Окръжен съд – Видин и с постановяването му е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора,предвид необжалваемостта на определението. В случая местната и родовата подсъдност на делото вече са определени по установените правила, затова е налице процесуална пречка за постановяване на определение по чл.123 ГПК.Не е допустимо пререшаване на спора,чрез прилагане на процедура по чл.123 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІVг.о.,