Решение № 2822 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2018 г.

Решение № 2822 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Н. Кехайов с ЕТ"Н. Кехайов" моли да бъде отменено решение № 1194/06.06.2018 г. по адм. д. № 934/2016 г. на АС – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000315003029-091-001/10.12.2015 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. В писмената защита прави възражение за изтекла абсолютна давност за задълженията по ЗДДФЛ за 2007 г. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 2102, 89 лв за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03000315003029-091-001/10.12.2015 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ: за 2008 г. за разликата над 2336, 45 лв с лихви над 1607, 45, за 2010 г. – за разликата над 1581, 25 лв с лихви над 745, 89 лв и за 2011 г. – за разликата над 406, 12 лв с лихви над 149, 49 лв, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата му част. В РА са определени задължения на касатора по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2012 г. общо 30 871, 20 лв с лихви общо 23 027, 54 лв, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и декларираните и/или получените приходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилен извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за ревизираните периоди. Подробно е обсъдил възраженията на ревизираното лице и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на повечето от тях. Правилен е изводът на съда, че не е изтекла погасителна давност за задълженията за 2007 г. и 2008 г. по чл. 171, ал. 1 от ДОПК поради започване на ревизионното производство с връчването на първата заповед за възлагане на първата ревизия на 6.12.2013 г. и наложени обезпечителни мерки за вземанията по РА. Обосновано е отхвърлил противоречивите твърдения на жалбоподателя за началното салдо към 1.01.2007 г., които не са доказани. Правилен е изводът на съда за определяне на началното салдо за 2007 г. в размера, определен в РА. Обоснован е изводът на съда за недоказано предоставяне на сума за закупуване на етаж от къща в гр. Русе от майката на ревизираното лице свидетелката Р. Кахайова, поради недоказано разполагане със средства в този размер. Показанията й, че от баничарницата, която управлява, има годишен доход около 20 000 – 30 000 лв не са подкрепени с доказателства. Правилен е изводът на съда относно дадените суми от фирмата наемател по представените разписки, които противоречат на договора между фирмата наемател и ревизираното лице – наемодател. В съответствие с процесуалните правила съдът е преценил доказателствената стойност на показанията на разпитаните свидетели и обосновано е приел, че не се подкрепят от писмени доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани. Неоснователно е възражението за невключване в приходната част на паричния поток на изтеглените суми от кредита на "Нивалета"ООД, ползван и погасяван от ревизираното лице. В този смисъл е изричната констатация на стр. 18 от РД. Изтеглените суми са включени като приход в съответната година, както и погашенията по кредита, направени от ревизираното лице, са включени в разходната част на паричния поток за съответната година. Решението е правилно и в частта за непризнати приходи от продажба на 1 т нафта, за извършването на която са представени противоречиви доказателства за извършена продажба преди придобиване на нафтата, което противоречие не е отстранено с показанията на разпитания свидетел. Правилен е изводът на съда, че не е доказано получаване на сумите по представените договори за продажба на сейф и стенен часовник, след като не са представени никакви доказателства, които да подкрепят данните в тези частни свидетелствуващи документи. Неоснователно е възражението за платен наем в размер 4550 лв, а не 4050 лв. За да отхвърли възражението съдът обосновано се е позовал на представения разходен касов ордер № 13/13.10.2011 г. на наемателя за изплатени 4050 лв на ревизираното лице на л. 549 от папка 3 в том III от преписката. Жалбоподателят в декларацията си по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е поддържал получени суми 50 000 лв от банков кредит на СД"Кехайови съдружници и сие". В писмената защита се поддържа, че с решение на ОС на съдружниците от 31.08.2006 г. е решено кредита да се ползва от жалбоподателя. В приложения протокол от същата дата е решено жалбоподателя да задейства процедура за отпускане на банков кредит на събирателното дружество за оборотни средства и не се съдържа решение жалбоподателя да ползва кредита за свои нужди. В жалбата до съда се поддържа, че парите са дадени от майката на жалбоподателя, която е изтеглила парите и е погасявала кредита. В подкрепа на тези твърдения не са представени доказателства за изтегляне и погасяване на кредита, въпреки дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК, поради което съдът е достигнал до обоснован извод за недоказаност на твърденията за получени 50 000 лв за нуждите на жалбоподателя от банков кредит, отпуснат на събирателното дружество. За 2007 г. - 2011 г. решението е правилно, но следва да бъде оставено в сила за 2008 г. -2011 г., а за 2007 г. следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА поради изтекла абсолютна погасителна давност за вземанията за 2007 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 22 406, 59 лв данък и лихви 18 794, 66 лв на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК. За 2012 г. в РД и РА липсват констатации за включените в паричния поток разходи 120 лв – покупка от "Дабъл Ю трейдинг"ООД и 453, 11 лв – покупка от "Доверие Брико"АД. Обяснение за тези разходи – констатации са направени в решението на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна в нарушение на ДОПК. Констатации за установените приходи и разходи могат да се правят в РА и РД. Съдът следваше да изключи тези разходи от паричния поток и да получи превишение на разходи над приходи в размер 19 253, 10 лв, за което дължимият данък върху доходите е 1925, 31 лв, а лихвите са в размер 511, 24 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2012 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ над 1925, 31 лв с лихви над 511, 24 лв и в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част за 2008 г. - 2011 г. като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото за двете инстанции в размер 2894, 44 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер по 869, 96 лв за всяка инстанция – общо 1739, 92 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 1154, 52 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,