Определение № 1874 от 16.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1316/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Молителят ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД чрез юрисконсулт Б. М., с молба вх. № 9410 от 21.05.2025 г., иска да му бъде възстановена сумата от 246 416 лв, представляваща внесена по делото парична гаранция. С определение от 27.01.2025 г. по т.д. 1316/24 г., ВКС бил се произнесъл по касационната жалба против въззивното съдебно решение, като не е бил допуснал касационно обжалване. Моли да се освободи внесената гаранция и паричната сума се преведе по банкова сметка, посочена в молбата, вх. № 9410 от 21.05.2025 г. А. Иванова Т.-К. и Д. Т. К. чрез адв. С. Т. не оспорват искането. Заявяват, че вземанията им, за събирането на които били образувани изпълнителни дела № 101 и 100 от 2025 г., по описа на ЧСИ К. А., район на действие ОС-Ст. Загора са удовлетворени. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1405 от 21.12.2023 г. по ч.т.д. 2130/23 г., ВКС, II ТО, е постановил спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително съдебно решение № 433 от 08.12.2023 г. по в.т.д. 476/23 г., АС-Пловдив, до размера на обжалваната от ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД част от въззивното решение за сумата от 200 000 лв, ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до окончателното им изплащане. С определение № 247 от 27.01.2025 г. по т.д. 1316/24 г., ВКС, II ТО не е допуснато касационно обжалване на решение № 433 от 08.12.2023 г. по т.д. 476/23 г. по описа на АС- Пловдив, в обжалваните части. По делото е постъпило писмо от съдия-изпълнител К. А. с район на действие ОС-Ст. Загора, като заявява, че изп.д. 100/25 г. е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Видно от платежно нареждане сумата от 246 416 лв е внесена като обезпечение за спиране изпълнение на решение по в.т.д. 476/23 г., АС – Пловдив и сумата се намира по сметка на ВКС за обезпечения към 20.06.2025 г. С оглед констатираните изявления на страните, предходните изявления за превеждане на сумата, отправени по делото от адв. Т., като пълномощник на Д. К. и А. Т.-К., за превод на гаранцията по сметка на съдия-изпълнител, не следва да се разглеждат. Кредиторите са заявили, че са получили удовлетворение и липсва правен интерес да поддържат искания за превод на сумата по сметка на съдия-изпълнител. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената парична гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предвид предназначението на паричната гаранция – да се спре изпълнението на осъдителното въззивно решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно осъдително решение бъде оставено в сила. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. В трайната практика на ВКС по приложение на чл. 282, ал. 5 от ГПК е прието, че на предвидените в чл. 282, ал. 5 от ГПК хипотези са приравнени и хипотезите, когато сумата е платена доброволно или е събрана по реда на принудителното изпълнение. В случая, кредиторите са получили присъдените суми, което изрично са заявили чрез своя надлежно упълномощен представител и това обстоятелство е удостоверено от съдия-изпълнител. Изложените обстоятелства, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е изпълнено въззивното осъдително решение. Вземанията на кредиторите са погасени, поради което внесената гаранция, обезпечаваща изпълнението на вземанията им, следва да бъде освободена. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България