Определение № 2986 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2025 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от Й. Х. М. молба за отмяна (наименована „Касационна жалба“), насочена срещу Решение № 58 от 09.04.2008 г. и Протокол за теглене на жребий по гр.д.№ 83/2007 г. по описа на Районен съд - Павликени. Молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответницата по молбата М. Х. К., в който се оспорва допустимостта на производството. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане и да й се присъдят направените разноски за изготвяне на отговора. Произнасяйки се по допустимостта на настоящото производство, съставът на ВКС намира следното: Предмет на разглеждане по гр.д.№ 83/2007 г. по описа на РС – Павликени е иск за делба на земеделски земи, останали в наследство от Й. Б. К. – починал на 04.02.1982 г. и наследен от своите три дъщери: Б. Й. Х., Й. Й. Ц. и К. Й. Р.. С Решение от 04.07.2007 г. по гр.д.№ 83/2007 г. на РС – Павликени е допуснато извършването на делбата по отношение на 6 земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно: 1. нива № * с площ 4,500 дка; 2. ливада № * с площ 6,371 дка; 3. нива № * с площ 6,978 дка; 4. нива № * с площ 9,461 дка; 5. нива № * с площ 28,651 дка и 6. лозе № * с площ 2,336 дка, която да се извърши при следните квоти: за Б. Й. Х. – 1/3 ид.част, за Й. Й. Ц. – 1/3 ид.част, за М. Х. К. – 1/6 ид.част, а за останалите съделители - К. Й. К., Н. Й. А., Х. Й. К. и за К. Й. С. – по 1/24 ид.част. Решението е влязло в сила на 13.08.2007 г. С Решение № 58 от 09.04.2008 г. е обявен за окончателен разделителен протокол, съобразно който в Дял І – за съделител с квота 1/3 ид.част са включени нива № * с площ 4,500 дка (имот № 1), нива № * с площ 6,978 дка (имот № 3) и нива № * с площ 7,954 дка (образувана от имот № 5); в Дял ІІ – за съделител с квота 1/3 ид.част са включени нива № * с площ 9,461 дка (имот № 4) и нива № * с площ 10,981 дка (образувана от имот № 5); в Дял ІІІ е разпределена нива № * с площ 9,716 дка (образувана от имот № 5), като дял ІІІ е възложен на съделителката М. Х. К.; в Дял ІV, който е възложен като общ за съделителите с квоти от по 1/24 ид.част са включени останалите делбени имоти. С Протокол от о.с.з. 26.06.2008 г. е удостоверено тегленето на жребий за разпределянето на дялове І-ви и ІІ-ри, като дял І е получен от Й. Й. Ц., а дял ІІ – от Б. Й. Х.. Молителят Й. Х. М. е син и наследник по закон на Б. Й. Х., починала на 22.01.2011 г., чийто син и наследник по закон е и С. Х. М.. Последният се явява и наследник по завещание на Й. Й. Ц. съгласно нотариално завещание № 2 от 17.03.2008 г., т. І, рег.№ 1225, д.№ 3/2008 г. по описа на нотариус с рег.№ *. При тези факти искането на Й. Х. М. да се постанови отмяна на актовете по извършването на делбата на основание чл. 304 ГПК се явява процесуално недопустимо. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е уредена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната силата на пресъдено нещо по конкретния гражданскоправен спор, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, има сила и засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна, поради неделимост на спорното право или качеството им на необходими другари и правото им на иск, респ. - на защита срещу заявения иск, в тези хипотези не е било надлежно упражнено. В настоящия случай, към датата на постановяването на актовете по гр.д.№ 83/2007 г. на РС – Павликени Й. Х. М. не е бил участник в съсобствеността, произтичаща от наследяването на дядо му Й. Б. К.. Права в тази съсобственост е притежавала майка му Б. Й. Х., която е конституирана като страна в процеса и е взела надлежно участие в същия. Наред с така установените факти, изложението не обективира твърдение за обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 304 ГПК и относими към Й. Х. М., поради което молбата за отмяна, в частта й, обективираща позоваване на това отменително основание, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна е процесуално недопустима и в частта й, обективираща позоваване на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същата е придружена от документи, които не удовлетворяват изискванията на посочената разпоредба, а именно: Решение № 58 от 09.04.2008 г. за обявяване на окончателен разделителен протокол и Протокол от 26.06.2008 г. обективират съдебни актове, постановени по делото; удостоверението за наследниците на Й. Б. К. е събрано като писмено доказателство и е обсъдено в решението по допускане на делбата; нотариалното завещание от Й. Й. Ц. за С. Х. М. и н.а. за дарение № 82 от 07.06.2024 г. не удостоверяват факти, годни да променят постановения по делото резултат; декларацията на С. Х. М. от 01.07.2024 г. съставлява свидетелско показание в писмен вид, приобщаването на каквото е недопустимо съобразно правилата на чл.чл. 163 – 174 ГПК; декларацията на Й. Х. М. от 05.07.2024 г. обективира твърдения на молителя, за които декларацията не представлява писмено доказателство. Извън това молбата не съдържа твърдения за обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се твърди заявените с нея факти, касаещи зестрата, получена от всяка от дъщерите на Й. Б. К., да не са били известни на праводателката на молителя при разглеждането на делото и незаявяването им в процеса да се дължи на извинителна за нея причина. Обстоятелствата по разходите за издръжката на Й. Б. К. и съпругата му са ирелевантни към въпросите, разрешени с атакуваните актове. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима, като в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК условие за редовност на молбата е и представянето на нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. Прилагайки разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съставът на ВКС следва да остави без разглеждане молбата и в частта й по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като образуваното по нея производство следва да бъде прекратено изцяло. Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците по молбата имат право да им се присъдят разноски за защитата в настоящото производство. Видно от представения ДПЗС от 14.08.2024 г. ответницата М. Х. К. е доказала разноски за сумата 750 лв., заплатена в брой за изготвянето на писмен отговор от адвокат, която сума следва да й бъде присъдена с настоящото определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение