Определение № 3746 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4400/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. В. и Т. Н. В., подадена чрез пълномощника адв. К., срещу определение №1796/14.07.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 3575/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на В. за изменение на решение № 646/17.05.2023г., постановено по същото въззивно дело, в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – ЗД „Армеец“ АД, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Ответникът по частната жалба – Г. С. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбоподателите са ищци, чиито искове с правно основание чл. 74 ЗЧСИ във вр. с чл 441 ГПК са уважени, съгласно решението на въззивната инстанция. С постановеното въззивно решение съставът на САС е присъдил в полза на ищците разноски в размер по 4 615,57 лева за всеки. С процесуално допустима молба В. са поискали да бъде изменено решението на САС в частта за разноските и да им се присъдят платените според договорите за правна защита и съдействие адвокатски възнаграждения с начислен ДДС или до сумата 6540 лева на всеки. С обжалваното пред ВКС определение съставът на САС е уважил частично молбата, като е присъдил в полза на всеки от молителите допълнително по 800 лева. Съдът е отказал да присъди платеният от молителите ДДС върху адвокатското възнаграждение, поради липса на доказателства за регистрация по ДДС. Определението е неправилно. Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с включен ДДС е платена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с включен ДДС. В този смисъл е трайната практика на ВКС(определение № 782/12.12.2014г. по ч. т. д. № 3545/2014г., определение №109/18.02.2016г. по ч. т. д. № 1983/ 2015г. на І ТО и др.) по приложението на § 2а на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, когато е установено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските. Липсата на представено по делото доказателство за регистрация по ЗДДС на упълномощения адвокат не е основание за отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредбата адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър съгласно чл.80, ал.1 ДОПК. В този смисъл е практиката на ВКС(определение № 91/31.01.2018г. по ч. т. д. № 1700/2017г. на II ТО и др.). Публичният регистър е общодостъпен и може да бъде направена справка за регистриране на съответния адвокат или адвокатско дружество в него. В конкретния случай упълномощеното от ищците В. адвокатско дружество „К., Г., П. и Ко“ е регистрирано по ДДС на 26.06.2008г. и е под № 170420 в Публичния бюлетин на НАП, съдържащ списъка на регистрираните по ЗДДС лица. От представените във въззивното производство договори за правна защита и съдействие, сключени между всеки от ищците и адвокатското дружество, договореното възнаграждение е в размер по 6 540 лева с начислен ДДС и същото е платено в брой преди датата на първото съдебно заседание пред САС. Предвид изложеното неправилно въззивният съд не е присъдил съответния размер на платения от ищците ДДС върху адвокатското възнаграждение или още по 1 124,453 лева. Това налага определението на САС да бъде отменено в обжалваната част и вместо това молбата на В. с правно основание чл. 248 ГПК да се уважи изцяло. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО