Определение № 1889 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2706/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против определение № 736/07.11.2024 г. по в.т.д. № 544/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от него молба с вх. № 27431/25.10.2024 г. за изменение на постановеното въззивно решение от 16.10.2024 г. в частта му за разноските. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на апелативния съд за доказаност на плащането на претендираното от “ФЕРМА Д.” ЕООД адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по делото липсват доказателства за реално постъпване на сумата по банковата сметка на адвоката, не е представен и договор за правна помощ. Изразява се несъгласие и със заключението на решаващия състав за неоснователност на доводите на настоящия частен жалбоподател за намаляване наполовина на присъденото възнаграждение на насрещната страната, според броя на процесуалните й представители и принципа за възстановяване разноските само за един адвокат. Поддържа се тезата, че при липса на друга уговорка за осъщественото процесуално представителство по делото от адв. Г., половината от адвокатския хонорар е възмездявала положения от него труд, което следва да се съобрази. Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се измени въззивното решение в частта за разноските, като се отхвърли искането на “ФЕРМА Д.” ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение от 58 315,17 лева, евентуално същото се намали наполовина според броя на ангажираните от ищцовото дружество процесуални представители. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна “ФЕРМА Д.” ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С решение № 601/16.10.2024 г. по в.т.д. № 544/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, потвърждаващо решение от 17.01.2024 г. по т.д. № 2861/2021 г. на СГС, VІ-2 състав, в обжалваната част, са уважени частично предявените от “ФЕРМА Д.” ЕООД против застрахователя осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като в полза на ищцовото дружество са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 58 315,71 лева. Сезиран с молба на застрахователя по чл. 248, ал. 1 ГПК, с обжалваното определение апелативният съд е приел, че представените фактура № 110/11.04.2024 г., издадена от адв. Н. Панатйотов, и платежно нареждане от 11.04.2024 г. са достатъчни доказателства както за уговарянето, така и за заплащането на адвокатското възнаграждение. Преценил е като неоснователно и заявеното възражение, че присъденото възнаграждение се отнася до двама адвокати. Искане в този смисъл не е заявено от ищеца. От самата фактура № 110/11.04.2024 г. е видно, че тя е издадена само от адв. Н. П., към чиято сметка е и извършено плащане по банков път – според платежното нареждане. Липсват доказателства ищецът да е уговарял и плащал хонорар за втория адвокат – адв. Н. Г., и във въззивното решение такива разноски не са му присъдени. По тези мотиви подадената от застрахователя молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. В случая апелативният съд е сезиран с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, което е подадено в срок и е процесуално допустимо. Не могат да бъдат възприети изложените в частната жалба аргументи за недоказване извършването от “ФЕРМА Д.” ЕООД на разноски за адвокатско възнаграждение. Към представения във въззивното производство списък по чл. 80 ГПК са приложени гореописаната фактура от 11.04.2024 г., издадена от адв. Н. П., и платежно нареждане от същата дата във връзка с тази фактура. Преценени в съвкупност същите обосновават извод за доказаност на уговореното и платено по банков път адвокатско възнаграждение на страната за въззивното производство. Несъстоятелно е и второто оплакване в частната жалба, че договореният адвокатски хонорар следва да бъде намален наполовина с оглед броя на процесуалните представители на ищцовото дружество. Принципно възможността за избор на страната да възложи процесуалната защита на двама или повече адвокати, не следва да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва допълнително с разноски. Израз на това разбиране е възприетият от законодателя подход за ограничаване възстановяването на направените от насрещната страна разноски по делото само за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК (в този смисъл определение № 147/31.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1494/2016 г. на ВКС, ГК, І г.о.). Разглежданият случай е именно такъв, тъй като в представената по делото фактура и списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за процесуалното представителство само на адв. Н. П., както и са уважени с въззивното решение. Без значение за възстановяването им остават вътрешните отношения между двамата процесуални представители на ищцовото дружество. Поради липса на своевременно заявено във въззивното производство от застрахователя възражение за прекомерност на претендираното от “ФЕРМА Д.” ЕООД адвокатско възнаграждение, не се обсъждат развитите от последното в отговора на частната жалба доводи за фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Апелативен съд – София е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,