Решение № 10835 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2019 г.

Решение № 10835 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Георгиева- 2" ЕООД- гр. Ямбол, срещу Решение № 70/10.04.2019 г. по административно дело № 334/2018 г. на Административен съд – Ямбол (АС Ямбол). Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, тъй като с него не се отчита фактът, че дружеството е кандидатствало за финансиране по ЗНЗ през 2016 г., когато за ищеца е бил налице правен интерес, поради наличие на свободно работно място в дружеството. Моли да се отмени съдебното решение и да се уважи исковата претенция изцяло. Претендира сторените разноски по делото в двете инстанции. Ответникът- Агенция по заетостта, в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Йорданова, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила Решение № 70/10.04.2019 г. по административно дело № 334/2018 г. на Административен съд– Ямбол като правилно и обосновано. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание, чрез адвокат Росиана Василева моли за уважаване на касационната жалба. Счита, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника в производство по чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът Агенция по заетостта, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Йорданова моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното решение на АС - Ямбол, като правилно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АС Ямбол е бил ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от "Георгиева- 2" ЕООД- град Ямбол, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. Георгиева, чрез пълномощника адвокат Р. Василева ИСК с претенция да бъде осъдена Агенция по заетостта, гр. София да заплати сумата от 4 246, 20 (четири хиляди двеста четиридесет и шест лева и 20 стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразен административен акт – Писмо с рег. № 10-02-10-1183-3 от 01.12.2016 г. на Директора на дирекция "Бюро по труда", гр. Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на Решение № 12216 от 12.10.2017 г. по адм. дело № 3975/2017 г. на ВАС до момента на изплащане на обезщетението. Освен това е било ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по заетостта, гр. София, за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото. За да достигне до този резултат Административен съд- Ямбол е установил, че с писмо рег. № 10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г. административният орган уведомява дружеството, че то не е одобрено за сключване на договор при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, тъй като не е представено удостоверение от Окръжен съд, че дружеството не се намира в открито производство по несъстоятелност или в ликвидация или в подобна процедура, с което се удостоверява липсата на депозирани в съответния Окръжен съд искания за откриване на производство по несъстоятелност, (които обхващат и периода от подаване на искането на кредитора до произнасянето на съда). Посочил е, че писмото е оспорено по съдебен ред, като с Решение № 33 от 24.02.2017 г., адм. дело № 303 от 2016 г. АС Ямбол е отменил оспореното писмо и е върнал преписката на ДБТ- Ямбол за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на съдебния акт. Решаващият съд е приел, че писмото, с което дружеството е уведомено, че не е одобрено за сключване на договор при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, е било отменено като немотивирано, тъй като в него не се сочи какви точно правни норми са нарушени, за да се стигне до неодобрението на кандидата по ЗНЗ. Това налагало извод, че стартиралата по повод писмо рег. № 10-02-10-1183/02.11.2016 г. процедура по кандидатстване за насърчителни мерки по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ не е приключила и административното производство е висящо. Счел е, че обстоятелството, че отказът е отменен не би могло да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е приключила предвидената в закона процедура за одобрение или отказ. Заключил е, че след като не са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не са се доказали вредите, които ищцовата страна твърди, че е претърпяла, да са в причинна връзка с отменения административен акт, то претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди– пропуснати ползи, се явявала неоснователна и недоказана. Предвид неоснователността на главния иск, приел за неоснователна и претенцията за присъждане на лихва върху претендираната сума. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са развитите доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, тъй като в него са нарушени съдопроизводствените правила. В случая съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и е дал указания за разпределянето на доказателствената тежест върху страните, като е събрал относимите и необходими доказателства. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, като изводите на съда са съобразени със становищата на страните и обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства- чл. 172 а АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява, че с Решение № 33 от 24.02.2017 г., адм. дело № 303 от 2016 г. АС Ямбол е отменил оспореното писмо и е върнал преписката на ДБТ- Ямбол за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на съдебния акт. Обоснован и правилен е извода на адм. съд, че макар и формално да е налице отменен административен акт, висящността на административното производство е останала, поради което не може да се приеме, че посочения от ищеца като основание за претендиране на обезщетението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ административен акт се намира в причинно- следствена връзка с претендираните вреди. В случая процедурата по подаденото заявление за ползване на насърчителната мярка по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ не е приключила с отмяната на отказа от съда, тъй като преписката е върната на органа за ново произнасяне. Правилен е извода на съда, че в случая не е налице отменен по съответния ред административен акт, с който по същество да са засегнати или застрашени субективни права на ищеца, негови свободи и законни интереси или са породени спрямо него задължения по смисъла на чл. 15 АПК. Доколкото в отменителното решение съдът не се е произнесъл по съществото на спора и не е било установено правото на дружеството за дължимост на сумите по мярката, то това право не е безспорно, а евентуалното накърняване на едно неустановено право не може да е основание за присъждане на обезщетение за причинени вреди. Ето защо в случая липсва причинна връзка между отменения административен акт – писмо рег. № 10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г., и твърдените вреди– пропуснати ползи, подлежащи на обезщетяване. Процесният административен акт е отменен, но административното производство е възобновено и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението указания, т. е. административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса по отношение законосъобразността с акт на по-горестоящия административен орган или със съдебно решение. На следващо място обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че ищецът не се е справил с доказване наличието на вредоносен резултат, т. е. че имуществената му сфера се е намалила с претендираната сума от 4 246, 20 лв. Относно претенцията за пропуснати ползи правилно решаващия съд е установил, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е имал възможност да получи приход, ако не е бил отменения акт. Наличието на вреда подлежи на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства пада върху ищеца- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Обосновано твърденията на ищеца за пропуснати ползи са били приети за неоснователни и недоказани. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е била доказана. Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ представлява реално обозрима, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и да е очертана в нейните параметри. Същата не може да почива на несигурна вероятност и общо допускане за настъпване на увеличаването. Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи, която е била възпрепятствана от отменения акт на администрацията. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,