Решение № 572 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на сектор в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Т. Христова, срещу Решение № 1631 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 167/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Кюстендил, с което по жалба на „Ориндж Едюкейшън” ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-0288/07.02.2025 г., издаден от началник на сектор в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № АУПДВ-5/17.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. София. С обжалваното решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 2 210,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за незаконосъобразност на АУПДВ с доводи, че същия е постановен при наличие на всички предпоставки за възникване на публично държавно задължение - неправомерно получени средства, произтичащи от изтекъл срок на схема. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Кюстендил, и вместо него - да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди оспорения административен акт. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът - „Ориндж Едюкейшън” ООД, с ЕИК: 200480277, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, [улица], чрез процесуален представител адв. М. Стоева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 227,10 евро съгласно представен списък с разноските и доказателства за извършването им – фактура и платежно нареждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на производството пред АС - Кюстендил е била законосъобразността на АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-0288/07.02.2025 г., издаден от началник на сектор в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № АУПДВ-5/17.03.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. София, с който на основание чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИППП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците и Заповед № ЗЦУ-2635/19.12.2024 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, на „Ориндж Едюкейшън” ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 841,96 лева – неправомерно получени средства, ведно с начислената лихва за периода от 18.11.2022 г. до 07.02.2025 г. в размер на 4300,33 лева. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения административен акт – обстоятелството, че „Ориндж Едюкейшън” ООД е подало заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-0288 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК) 2014 – 2020г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки”; издадената от изпълнителния директор на НАП заповед № З-ЦУ-1357/19.04.2021 г., с която е отказано предоставяне на исканата БФП и последващата ѝ отмяна с решение на АС – Кюстендил, оставено в сила от Върховния административен съд, както и изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона; новоиздадената заповед № З-ЦУ-2096/15.11.2022 г., с която изпълнителният директор на НАП е предоставил на „Ориндж Едюкейшън” ООД БФП сума в размер на 14 841,96 лева, изплатена на 18.11.2022 г.; извършената от Управляващия орган на ОПИК в последствие проверка за верифициране на разходите за предоставена БФП на крайни ползватели, при която е установено, че помощта в размер на 14 841,96 лева е предоставена след изтичането на срока на действие на процесната схема – 30.06.2022 г.; връченото в резултат на проверката уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване по производство по издаване на АУПДВ, депозирания отговор от страна на „Ориндж Едюкейшън” ООД, както и издаденият АУПДВ на основание Съобщение, ОВ С 473/24.11.2021 г. на ЕК, в което е посочен срокът за действие на схемите - до 30.06.2022 г., както и на основание становище с изх. № 16-12-483/19.12.2023 г. на министъра на финансите, съгласно което след 30.06.2022 г. схемата, включително нейните изменения, спира действието си и по нея не могат да бъдат предоставени помощи чрез нови актове за предоставяне на държавна помощ (заповеди/договори). При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на фактически и правни основания за издаването му и в нарушение на материалния закон. Според съда нито в процесния АУПДВ, нито в Решение № АУПДВ-5/17.03.2025 г. на директора на ТД на НАП – гр. София се съдържат мотиви във връзка с твърдението на органа, че средствата в размер на 14 841,96 лева, подлежащи на възстановяване, са неправомерно получени от „Ориндж Едюкейшън” ООД, като е прието, че мотиви не са били изложени и допълнително в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Предвид изложеното административният съд е приел, че актът не е мотивиран, като според него липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на съдебното решение. Наред с това е прието, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон, доколкото незаконосъобразно е прието, че изплатената на „Ориндж Едюкейшън” ООД на 18.11.2022 г. сума в размер на 14 841,96 лева подлежи на възстановяване. Според съда същата не е била неправомерно получена, тъй като не дружеството е трябвало да следи за законосъобразността на плащането, а изпълнителният директор на НАП, който преди издаването на горепосочената заповед е следвало да съобрази Съобщение, ОВ С 473/24.11.2021 г. на ЕК. Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта и основателност на жалбата на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. В обжалвания АУПДВ административният орган е посочил, че в резултат на извършена на „Ориндж Едюкейшън” ООД проверка във връзка с предоставена БФП по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г., е установено, че изплатената на дружеството помощ в размер на 14 841,96 лева е предоставена след изтичането на срока на действие на процесната схема – 30.06.2022 г., като са цитирани Съобщение, ОВ С 473/24.11.2021 г. на ЕК и становище с изх. № 16-12-483/19.12.2023 г. на министъра на финансите. Последните, обаче, ведно с цитираната норма на чл. 26б, т. 5 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, не отменят изискването за мотивиране на акта. Съгласно чл. 26б, т. 5 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците „Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им.“ В тази връзка административният орган дължи излагане на съображения по отношение на изложеното в АУПДВ твърдение, че отпуснатите и подлежащи на възстановяване средства са неправомерно получени от „Ориндж Едюкейшън” ООД. Наличието на правни и фактически основания за постановеното възстановяване е гаранция за правото на защита на дружеството, а също така и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспорения АУПДВ. Действително - мотивите на акта, съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Република България, могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, или да бъдат изложени от издалия го административен орган и отделно, в придружителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, като липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и когато по-горестоящият административен орган е потвърдил мотивирано акта, но в настоящия случай нито една от посочените хипотези не е налице. Предвид изложеното правилно допуснатото нарушение обуславя отмяната на акта. Наред с изложеното - след като няма изложени съображения за неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за БФП - не може да се приеме, че е налице неправомерно плащане по отношение на него, респективно - основание за възстановяване на същите. В настоящия случай е установено, че сумата в размер на 14 841,96 лева е изплатена на „Ориндж Едюкейшън” ООД въз основа на Заповед № З-ЦУ-2096/15.11.2022 г. изпълнителният директор на НАП, след като с влязло в сила съдебно Решение № 262 от 13.12.2021 г. по адм. дело № 185/2021 г. по описа на АС - Кюстендил е отменена заповедта, с която първоначално е отказано предоставянето ѝ. Соченото обстоятелство води до извода, че още към момента на издаване на незаконосъобразната заповед № З-ЦУ-1357/19.04.2021 г. „Ориндж Едюкейшън” ООД е отговаряло на „Критерии за допустимост на кандидатите“ и на условията за кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. - 2020 г. В свое Съобщение, ОВ С 473/24.11.2021 г. Европейската комисия е посочила, че срокът за действие на схемите, обявени съобразно правилата на раздел 3.1. от Временната рамка относно мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от СОVID-19, е до 30.06.2022 г., а с изтичането на срока на действие на схемата отпада и основанието за предоставяне на помощ по нея. Следва да бъде посочено, че доколкото решението на АС - Кюстендил, с което е отменена незаконосъобразната заповед, е влязло в законна сила на 27.06.2022 г., т. е. преди изтичане на срока на действие на схемата - 30.06.2022 г., то забавянето при издаването на заповедта, с която е одобрена БФП, а също и изплащането на сумата след тази дата - не може да бъде вменено във вина на „Ориндж Едюкейшън” ООД и да се отрази на неговата добросъвестност, предвид факта, че дружеството изцяло е отговаряло на условията за отпускане на средствата. Грешката на административния орган в изплащането на БФП изключва задължение за възстановяването ѝ от добросъвестния ѝ получател. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, АС – Кюстендил е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, Национална агенция по приходите, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения административен акт и касационен жалбоподател, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество - „Ориндж Едюкейшън” ООД разноски за настоящата инстанция в размер на 1 227,10 евро, равняващо се на 2 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен на л. 25 от настоящото дело списък с разноските и доказателства за тяхното извършване - фактура на л. 26 и платежно нареждане на л. 27. Доколкото въпросното възнаграждение се отклонява в незначителен размер от размера на минималното адвокатското възнаграждение, определено при условията чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ., бр. 14 от 2025 г.), настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,