Решение № 808 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9733/2025 г.

Производство по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационната жалба, подадена от „ШЕКИ-2018“ ЕООД, представлявано от управителя М. Таир, чрез процесуалния му представител адв. П. Абровски, срещу решение № 844 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 72/2025 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на атакуваното решение като необосновано, постановено при допуснати нарушения на приложимия материален закон и несъобразяване с целите на закона и правото на ЕС, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Представени са и писмени бележки. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез пълномощник юрк. Б. Митев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявява алтернативно възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено заключение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „ШЕКИ-2018“ ЕООД срещу Решение № 01/08/6/0/00050/04/01 изх. №03-РД/715/04.03.2025 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С оспореното решение, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, т. 7 от раздел 22.1. Методика за оценка на проектните предложения от Условия за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-8.001 по подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти“ от мярка 8 „Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., т. 2.9.6. от раздел Раздел II. Критерии за допустимост, ангажименти и други задължения на бенефициентите от Условията за изпълнение по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-8.001 по подмярка 8.6.„Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти“, както и на основание чл. 11, ал. 2, т. 9. във връзка чл. 9 от Договор № BG06RDNP001-8.001-0104-С01 от 05.08.2021 г., и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, е определена финансова корекция в размер на 37 254,96 лв. за това, че ползвателят не е осигурил и не е поддържал изискуемия брой работни места за целия проверяван период след плащане (от месеца, през който е извършено окончателно плащане - ноември 2023 г. до месеца на извършване на проверка на място - ноември 2024 г. вкл.) или общо 13 месеца. В производството пред първоинстанционния съд е приобщена в пълен обем административната преписка по издаване на оспорения акт. Релевантните за спора фактически обстоятелства са изложени подробно в мотивите на обжалваното съдебно решение. С оглед липсата на спор между страните относно фактите, включително досежно неизпълнението на показателите за осигуряване и поддържане на 23 работни места, и предвид че същите се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, не е необходимо те да бъдат възпроизвеждани изцяло в настоящия съдебен акт. В обобщени мотиви следва да се посочи, че по данни от приетите и неоспорени писмени доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена проверка на място в периода 18.11.2024 г. - 19.11.2024 г., от служители на РТИ- Кърджали, неизпълнение на договорно задължение, за което е получено финансово подпомагане. Визира се задължението по чл. 9, т. 1 и т. 2 от Договора за спазване на задълженията и ангажиментите от Условията за изпълнение, които са относими към одобрения проект, предмет на договора /т.1/ и поддържането на съответствие с критериите за подбор, по които проектното предложение е било оценено и е получило съответният брой точки, съгласно Приложение № 3 /т.2/. Решаващият орган се позовава още и на разпоредбата на чл. 11. ал. 2, т. 9 от Договора, според която: „Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на БФП по чл. 2, ал. 2, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, при наличие на някое от следните обстоятелства: т. 9. бенефициентът не изпълни задължението си до изтичане на периода по чл. 6 да поддържа съответствие с всички критерии за подбор, по които проектното му предложение е било оценено." Във връзка с констатираното от органа неизпълнение на договора, след предоставяне възможност на ползвателя на помощта да подаде писмени възражения по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и представянето на такива възражения, от изпълнителния директор на ДФЗ е издадено атакуваното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. Въз основа на така изложената фактическа установеност, административният съд е приела, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на дружеството като неоснователна и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 400 лв., представляваща направени от ДФЗ разноски по делото. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него, споделени от настоящия състав мотиви. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Не намират фактическо и правно основание обстоятелствените оплаквания на касатора, по същество възпроизвеждащи доводите му за незаконосъобразност на процесния административен акт, изтъкнати в жалбата му пред първостепенния съд, за неправилност на оспореното решение поради противоречието му с приложимия материален закон. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на тази разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2014-2020 г., в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното неизпълнение на договора. С оглед посочената нормативна уредба, при безспорно установените, вменени с клаузите на чл. 9 от административен договор № BG06RDNP001-8.001-0104-C01 от 05.08.2021 г., задължения на касатора да спазва задълженията и ангажиментите посочени в договора и да поддържа съответствие с критериите за подбор, по които проектното му предложение е било оценено и е получило съответният брой точки, съгласно приложение № 3 към него, за период от три години от датата на получаване на окончателното плащане, то в пълно съответствие на посочените в акта основания е наложена финансова корекция в окончателен размер на 37 254,96 лв. Неоснователни са доводите на касатора за затруднено намиране на квалифицирана работна ръка. Те не могат да обосноват правно релевантна невъзможност за изпълнение приравнена на "непреодолима сила и "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. В конкретния случай нито е установено наличието на "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства", нито задължението за уведомяване е изпълнено. "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно параграф 2, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а)смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Релевираното пред административния орган, първоинстанционния съд и пред касационната инстанция обстоятелство "намирането на квалифициран персонал в община Борино е изключително трудно" не попада в изчерпателно изброените хипотези. Твърденията за затруднено намиране на квалифицирана работна ръка не обосновават правно релевантна невъзможност за изпълнение. Поетото задължение за поддържане на 23 работни места произтича от проектното предложение, изготвено изцяло от самия кандидат; критериите за подбор, по които същият е получил конкурентно предимство; сключения административен договор, който има характер на договор при условията на публично право. Бенефициентът сам е определил броя на работните места, като е декларирал, че разполага с реална възможност да ги осигури и поддържа. Липсата на работна ръка в даден регион е обстоятелство, което е било обективно съществуващо и предвидимо още към момента на кандидатстване. То не представлява извънредно и непредвидимо събитие, възникнало след сключване на договора, а е част от стопанския риск, който бенефициентът доброволно е поел. Договорът и приложимите условия не освобождават бенефициента от отговорност при „трудност“ за намиране на персонал, а само при изрично предвидени извънредни обстоятелства, каквито в случая не са доказани и не попадат в договорната уредба. Следователно невъзможността, на която се позовава жалбоподателят, е икономическа и организационна, а не юридическа, и не изключва отговорността за неизпълнение на договорно и нормативно задължение. Кандидатстването по програмата е доброволно. С подаването на проектното предложение бенефициентът е заявил, че разполага с капацитет – икономически, организационен и кадрови – да изпълни всички заложени показатели. Невъзможността впоследствие да привлече работници не отменя поетия ангажимент и не трансформира задължението в условно или факултативно. Показателят за заетост е имал самостоятелно значение при оценката и класирането на проекта. Именно чрез него проектът е получил 46 точки и конкурентно предимство. Ето защо неизпълнението му засяга не само вътрешната логика на проекта, а и правното основание, на което е била отпусната помощта. Наличието на по-високотехнологично оборудване и оптимизация на процесите не освобождава бенефициента от задължението да поддържа договорения брой работни места, доколкото такова изменение не е било своевременно договорено и одобрено за процесния период. Атакуваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила, тъй като не страда от инвокираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 200 (двеста) лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл.78, ал.8 ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,