Определение № 9064 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. М. П. от гр. Варна против Определение № 5611 от 23.05.2025г., постановено по адм.д. № 903 по описа за 2025г. на Административен съд – Варна в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Навежда доводи за неправилност и иска отмяната му в тази част. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. П. срещу писмо на кмета на община Варна с рег.№ РД25009323ВН-6ВН/24.04.2025г., с което се прекратява действието на съгласувателно писмо с рег.№ РД 25009323ВН-001ВН/15.04.2025г. за провеждане на индивидуални протестни действия в периода 15.04.2025г.-15.05.2025г. Жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Събрани са доказателства за наличие на обстоятелствата, посочени в чл.23, ал.3 ЗПП, от които се налага извод, че материалното положение на жалбоподателя го възпрепятства да заплати адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение Административен съд – Варна е отхвърлил искането на Н. П. за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23 ЗПП. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че в конкретното административно производство не е задължителна адвокатска защита, както и че интересите на правосъдието не обосновават нужда от предоставяне на процесуално представителство, доколкото атакуваният от П. акт касае прекратяване на разрешен негов едномесечен индивидуален протест, по чието оспорване съдът се произнася в кратък срок, без събиране на доказателства. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно – дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в молбата му необосновано съдът е приел, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ. Правният му извод, че интересите на правосъдието не изискват осигуряване на жалбоподателя на правна помощ се явява немотивиран, доколкото не съдържа анализ на относимите обстоятелства – интерес на правосъдието, от една страна и осигуряване на право на участие на страната в производство, развиващо се по правилата на АПК – от друга. Срочното разглеждане на жалбата и спецификата на съдопроизводството не могат да аргументират непредоставянето на правна помощ и упражняване на гарантираното от Конституцията на Република България право на защита. Като не е мотивирал извода си за това, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ, съдът е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Определението следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне. Мотивиран от изложеното Върховният административен съд