Решение № 6559 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2015 г.

Решение № 6559 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 946 от 15.05.2015 г., постановено по административно дело № 1198 по описа за 2014 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на "Марвел" ООД, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 12 срещу решение № РД-34/31.03.2014 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 265/24.10.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив, с което е приета за трудова декларираната с декларация вх. № ТЗ-240 от 16.09.2013 г. от осигуреното лице К. И. С. от гр. Пловдив, злополука, станала с него на дата 28.08.2013 г.; 2) осъдил "Марвел" ООД с адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 12, да заплати на ТП на НОИ - Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото; 3) осъдил "Марвел" ООД с адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 12, да заплати на К. И. С. от гр. Пловдив, ул. "Волга" № 19, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Л. Б. М. в качеството му на управител на "Марвел" ООД гр. Пловдив, аргументи в подкрепа на която са развити в писмена защита и в съдебно заседание от пълномощника адв. Съботанов. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност, след отмяната на решението на Пловдивския административен съд, Върховният административен съд да реши спора по същество, като отмени решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и определи като нетрудова по смисъла на чл. 55, ал. 3 от КСО злополуката с К. И. С., станала на 28.08.2013 г. Претендира се и присъждане на съдебни разноски в полза на касатора за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, в писмен отговор чрез упълномощения главен юрисконсулт Стоева и в съдебно заседание чрез другия си пълномощник началника на отдел "Човешки ресурси" Поборникова /с юридическо образование/, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена поради неоснователност, като претендира и присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът по касация - К. И. С. от гр. Пловдив, действащ чрез процесуалния си представител адв. Петронова в писмени отговор и бележки оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция в размер на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна, поради което предлага съдебният акт да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. К. И. С. е бил назначен на работа в "Марвел" ООД гр. Пловдив с трудов договор № 163 от 02.08.2010 г. на длъжността "инженер- конструктор". Със заповед № 343 от 26.08.2013 г. К. И. С. и колегите му Н. А. и Х. И. са командировани до регионалното звено на ДАМТН в гр. Плевен със задача "Доставка и монтаж на лабораторни мебели съгласно договор". Групата е пристигнала на обекта в гр. Плевен към обяд на 28.08.2013 г. По повод получен сигнал за възникнал технически проблем в машина (автоматичен пробовземач), К. С. е заминал със служебния микробус за Зърнобаза на фирма "Агримарт" ЕООД в гр. Долна Митрополия, за да отстрани повредата, а колегите му са останали да довършат работата в ДАМТН. След пристигането му в зърнобазата Стоилов се е заел с отстраняване на повредата. При направена проба е установил, че шнекът на машината се върти, но рамото не се придвижва, допълнил системата с хидравлично масло и се опитал ръчно да раздвижи машината, като е казал на Г. П. Ч., лаборант в "Агримарт" ЕООД, да натисне бутона за задвижване "нагоре". Към на 16.50 часа в процес на извършваните действия за отстраняване на повредата пръстите на дясната ръка на С. са попаднали в опасната работна зона на пробовземащата сонда и са влезли в контакт с въртящия се шнек на машината. След инцидента К. С. е откаран с лек автомобил на работник от "Агримарт" ЕООД до ЦСМП - Долна Митрополия, където след направена хирургична обработка на раните Стоилов е насочен към спешен ортопедичен кабинет на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - гр. Плевен. К. С. е постъпил в болницата на 28.08.2013 г. към 17.21 часа и е претърпял спешна оперативна интервенция по повод поставена диагноза травматична ампутация на върховите части на IV-ти и V-ти пръст на дясната ръка. Стоилов е изписан от болницата на 29.08.2013 г. и му е издаден болничен лист серия А № 4720859 за 32 дни отпуск поради временна неработоспособност. К. И. С. е подал декларация за трудова злополука с вх. № ТЗ- 240/16.09.2013 г. в ТП на НОИ - Пловдив, а три дни по-рано там е постъпило и уведомление за случая от осигурителя му "Марвел" ООД. Приложени са били съпровождащи документи, сред които протокол за вътрешно разследване, писмени обяснения на свидетели, копие от трудов договор и длъжностна характеристика. Резултатите от разследването на злополуката са обективирани от назначената за целта със заповед на директора на РУСО - Плевен комисия в протокол № 13/15.10.2013 г. Комисията е счела, че настъпилото травматично увреждане е вследствие увличане на ръката на Стоилов от въртящия се шнек, като при действия по повдигане на рамото на автоматичния пробовземач, пострадалият е загубил контрол над повдигания товар. С разпореждане № 265/24.10.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, злополуката, станала на 28.08.2013 г. с К. И. С., на длъжност "инженер-конструктор" в "Марвел" ООД, в зърнобаза на фирма "Агримарт" ООД в гр. Долна Митрополия, и причинила временно намалена работоспособност на осигуреното лице при поставена диагноза травматична ампутация на върховите пръсти на IV-ти и V-ти пръст на дясната ръка, е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано от търговското дружество по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение директорът на ТП на НОИ - Пловдив го е потвърдил. Изрично е посочил, че са налице всички елементи на фактическия състав на трудовата злополука, като е акцентирал върху внезапното увреждане (настъпило в работна среда, по време на работа, когато пострадалия е изпълнявал трудовите си задължения), което е причинило неработоспособност на осигуреното лице. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на "Марвел" ООД срещу решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора и неговия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на акта, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован краен извод за законосъобразност на атакуваното пред него административно решение. В проверявания съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря, и е опровергал тезата на жалбоподателя. Във връзка с касационните оплаквания следва да се отбележи, че в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки в хода на административното производство са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на увреждането на пострадалото лице, както и всички други данни, които са от значение за определяне на характера на злополуката, като резултатите от разследването на злополуката са оформени в протокол, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Разследването е извършено от комисия, сформирана съобразно чл. 8, ал. 2 от същата наредба, включваща управителя и мениджър маркетинг и продажби на дружеството, които са подписали съставения протокол без забележки и възражения. Предвид изложеното, обосновано административният съд е приел, че са спазени административнопроизводствените правила и, че направените в тази насока възражения са неоснователни. Съответен на констатациите на комисията е и направеният извод, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа, което от своя страна е довело до неработоспособност на осигуреното лице. От това следва, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и че правилно актът - предмет на съдебно оспорване, постановен в този смисъл, е преценен от съда като законосъобразен. Установеното увреждане, настъпило по време на работа в интерес на предприятието, е във функционална връзка с трудовата дейност и правилно е било квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. За временната неработоспособност е посочено, че същата е надлежно, последователно установена с ЕР № 0559 от 12.02.2014 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен /общи заболявания/, постановено във връзка с обжалване от страна на осигурителя на болничен лист за временна неработоспособност на ЛКК - ортопедична, при същото лечебно заведение № 4720859 от 30.08.2013 г.; с ЕР № 3399 от 28.11.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив" ЕАД /общи заболявания/, постановено във връзка с обжалване от страна на осигурителя на болничен лист за временна неработоспособност на ОЛКК при "ДКЦ-Изток" гр. Пловдив № 5343066 от 02.10.2013 г. и болничен лист за временна неработоспособност на същата ОЛКК при "ДКЦ-Изток" гр. Пловдив № 5343280 от 30.10.2013 г. Настъпилата злополука е трудова по смисъла на горецитираната разпоредба, защото в случая са налице следните елементи на фактическия състав: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на разследването на злополуката сочат на тяхната кумулативна наличност. Налице са структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и тяхното наличие е доказано при злополуката, станала със Стоилов. Правилно е прието от съда, че ако увреждането е нетравматично, ТЕЛК/НЕЛК може да се произнесе по причинната връзка въз основа на медицинската документация и на данните, съдържащи се в протокола за разследване на злополуката. Това е така, защото при нетравматичните увреждания разпореждането за характера на злополуката се издава след произнасянето за причинната връзка от ТЕЛК/НЕЛК. Установяването на причинната връзка при травматично увреждане се извършва също от органите на медицинска експертиза, но след приемането на злополуката за трудова, което става с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО. Това означава, че в случаите на травматични увреждания /какъвто е и настоящия/ длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО се произнася дали пострадването има характер на трудова злополука, а след това ТЕЛК/НЕЛК преценява дали съществува причинната връзка между увреждането на здравето и извършваната трудова функция. От представените три болнични листа и две решения на ТЕЛК е видно, че органите на медицинската експертиза категорично и непротиворечиво са приели, че се касае за травматично увреждане, причинило временна неработоспособност за осигуреното за всички осигурителни рискове по трудово правоотношение лице К. С. Правилно съставите на ТЕЛК са отказали да се занимават на този етап с причинната връзка - т. е. дали е налице причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и условията на труд при осигурителя, и съответно е ли е инцидентът със Стоилов трудова злополука по смисъла на закона. Не е основателно твърдението в касационната жалба за процесуални нарушения, допуснати в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство. Травматичната злополука е настъпила внезапно по време, когато осигуреното лице е изпълнявало трудовите функции в интерес на предприятието си, като е било изпратено по устно нареждане на управителя на дружеството в зърнобаза на фирма "Агримарт" ЕООД в гр. Долна Митрополия, което е изяснено по несъмнен начин от административния съд. Злополуката е причинила временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза: състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, в случая поради злополука. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, установеното от вещото лице по която обуславя по същество същия извод. Увреждането, което е причинило временна неработоспособност на К. С., е получено при осъществяване на дейност, която е във връзка с и по повод изпълняваната от пострадалия работа, която дейност е била в интерес на предприятието. Недоказано е твърдението на работодателя, че едва ли не служителят самоволно, без нареждане, е предприел действия по отстраняване на проблема по авариралата машина. Както правилно е установил първоинстанционния съд от събраните доказателства, вкл. обясненията на пострадалия и показанията на разпитаните в открито съдебно заседание на дата 12.01.2015 г. свидетели, се е установило, че Кирилов, на длъжност "сервизен инженер" при същия осигурител, за конкретната повреда на пробовзимачката е уведомил управителя на "Марвел" ООД, като е поискано от управителя да посочи служител, който да отстрани повредата в доставената и монтирана преди това от "Марвел" ООД машина и по тази причина на следващия ден /т. е. 28.08.2013 г./ двама служители е следвало да бъдат в командировка в гр. Плевен /при разстояние само от около 12 км между двете населени места/. Изрично свидетелят Кирилов е посочил, че именно по повод този разговор на следващия ден К. С. е бил изпратен да отстрани повредата, още повече, че същият е участвал и при монтирането й на място в ЕООД-то, а освен това имал и висше техническо образование /завършил е Технически университет - филиал Пловдив със специалност "Машиностроителна техника и технологии"/. Развитите от касатора съображения за неправилно неприлагане на чл. 55, ал. 3 от КСО се основават на ирелевантни за спора обстоятелства. Посочената законова разпоредба дерогира действието на алинея 1 на чл. 55 в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. Правилно е приел първоинстанционния съд в тази връзка, че не може да се сподели тезата на касатора, че по пътя към иначе правомерната цел - ремонта на машината, К. С. с оглед осъществяването й е съзнавал възможността да настъпят неблагоприятните увреждания на здравето му и се е съгласил, примирил с тях. Освен това в случая при евентуалния умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е налице небрежност. При нея всъщност лицето не е предвиждало настъпването на последиците, но е било длъжно и е могло да направи това, а е и имало субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици. В настоящия случай деецът не е мобилизирал психическия си капацитет и не е предвидил последиците. Възможността на лицето да "предвиди" се преценява конкретно за всеки един случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. възможността зависи от: конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността: способностите, опита, физическо и психическото му състояния. Наличието на тези качества позволява на субекта, като мобилизира тези си качества, да изведе в съзнанието си представа за конкретния при това вредоносен резултат. С оглед така установеното настоящият състав споделя и изложеното от Административен съд - Пловдив в насока, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а би имало правно значение само в исковото производство по чл. 200 и следв. от Кодекса на труда /КТ/ пред общия съд с оглед приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ и то само при допусната груба небрежност. Предвид това правилно административният съд е приел, че К. С. е изпълнявал трудовите си задължения като служител на "Марвел" ЕООД в момента на настъпване на злополуката. Наред с това, релевантните факти и обстоятелства са установени въз основа на официален документ, който се ползва с материална и формална доказателствена сила, съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО, тъй като по делото не са представени доказателства, които да оборят констатациите в протокол № от 13/15.10.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. По тези съображения следва да се подкрепи като обоснован и правилен изводът на първоинстанционния съд, че в случая е изпълнен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и поради това правилно е прието, че увреждането, което е причинило временна неработоспособност на К. С., е в резултат на трудова злополука. Така мотивиран, Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /платимо от касационния жалбоподател/ е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 350 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване. Искането на другия ответник по касационната жалба - К. И. С., за присъждане на направените от него разноски за тази инстанция /платимо от касатора/, също е основателно. От доказателствата по делото се установява, че същия е направил разноски в размер на 500 лв., за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.07.2015 г., поради което следва да му бъде присъдена сума в този размер. Предвид негативния за касатора изход на спора акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователно и поради това няма как да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,