Определение № 1428 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Разлог, чрез юрк. Тумбева като процесуален представител, против определение № 3912 от 25.11.2024 г., постановено по ч. адм. дело № 1517/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена негова заповед № РД-15-1408/14.10.2024 г. за спиране на административното производство по издаване на удостоверение за категоризиране на обект "Бързо хранене 913", находящ се в гр. Разлог, район "Автогара", стопанисван от "Разлог Ритейл Парк" ООД и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Ответната страна - "Разлог Ритейл Парк" ООД, чрез пълномощника си адв. Кирков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Административен съд – Благоевград е сезиран с жалба от "Разлог Ритейл Парк" ООД срещу заповед № РД-15-1408/14.10.2024 г. на кмета на община Разлог, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно административното производство по издаване на удостоверение за категоризиране на обект "Бързо хранене 913", започнало по заявление на дружеството с вх. № 7000-1151/13.06.2024 г., по съображения, че на 30.07.2024 г. е образувано друго административно производство между същите страни по повод констатирано незаконно строителство на същия обект. Първоинстанционният съд приема, че в случая съставеният констативен протокол за извършена на 30.07.2024 г. проверка има значението на подготвителен акт, с който се установяват в хода на образувано административно производство факти по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но тези действия не са с преюдициален характер по отношение на стартиралото производство по категоризиране на обекта, доколкото в специалния ЗУТ не е предвидено основание с посоченото такова в оспорената заповед. Обосновава извод, че актът за спиране на административното производство е издаден в нарушение на възприетата разпоредба по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради което и на основание чл. 200, ал. 1 АПК отменя заповедта и връща преписката с указание за произнасяне по подаденото заявление. Съгласно чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на Глава десета, раздел IV от кодекса. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1 АПК е предвидено, че в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение. В случая административният съд разглежда оспорването на заповедта за спиране на административното производство по реда на чл. 197 и сл. АПК и отменя същата като незаконосъобразна. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 АПК определя, че страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт. Настоящият частен жалбоподател в административната фаза на процеса е овластеният от закона орган да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред него. Качеството на страна той придобива едва в съдебната фаза, в която решаващ орган е съдът, а административният орган и адресатът на акта са страни. Поради това частният жалбоподател не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по Глава десета, раздел IV от кодекса. За административния орган определението на съда по чл. 200, ал. 1 от АПК е окончателно. В съдебния акт е посочено, че подлежи на обжалване, но това се отнася само за страните в производството. За административния орган не е налице процесуално право да оспори постановеното определение по инстанционен ред. В този смисъл е ТР № 2/24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на ОСС от ВАС. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК кметът на община Разлог, чийто акт е отменен по реда на чл. 197 и сл. АПК, не разполага с правото да обжалва съдебния акт, тъй като не е страна в административното производство по издаване на исканото удостоверение. С оглед изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които община Разлог следва да бъде осъдена да заплати в размер на 864 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за внасянето му по банков път. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение