Определение № 503 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1114/2013 г.

Образувано е по частна жалба на [община], представлявана от Х. Р. К. – кмет на [община], срещу определение № 2414 от 14.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4141/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане от 04.10.2012 г., постановено по т. д. № 6064/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО,VI-2 състав. С последното първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на [община] срещу ДФ „Земеделие” и са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да се уточни претенцията за мораторни лихви по период и размер и да се внесе 4 % държавна такса върху цената на иска по сметка на Софийски градски съд. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението на въззивния съд в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че разпореждането от 04.10.2012 г., постановено по т. д. № 6064/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ТО,VI-2 състав не попада в хипотезите, предвидени в чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е предвидено изрично в ГПК обжалване на същото, поради което частната жалба е приета за недопустима и е оставена без разглеждане. Настоящият състав на Второ търговско отделение, намира че постановеното от въззивния съд определение е правилно. Разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. Контролът за законосъобразността им се упражнява едновременно с проверката на правилността на определението по чл. 129, ал. 3 пр. 2 ГПК за връщане поради обусловеността му от наличието на основания за оставяне на исковата молба без движение и в този смисъл тази проверка предхожда преценката дали отстраняването на недостатъците е извършено в законоустановения срок. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение