Определение № 4769 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3339/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Р. И. срещу определение № 253 от 26.03.2026 г. по в.гр.д.№ 596 от 2025 г. на Шуменския окръжен съд, I състав, с което на основание чл.248 ГПК е допълнено решение № 306 от 19.12.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като Р. Р. И. е осъден да заплати на С. Р. И. разноски за въззивното производство в размер на 720,92 евро. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се моли неговата отмяна. Според жалбоподателя, разноските са присъдени преждевременно (по все още неприключило делбено дело) и не се дължат в пълен размер от жалбоподателя, а съобразно дела му в съсобствеността (чл.355 ГПК). Освен това, нямало доказателства за реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата. В писмен отговор от 19.06.2026 г. ответникът по частната жалба С. Р. И. оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд по чл.248 ГПК, който съгласно чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното определение е допълнено в частта за разноските решение № 306 от 19.12.2025 г. по в.гр.д.№ 596 от 2025 г. на Шуменския окръжен съд, с което въззивният съд е потвърдил решение № 498 от 19.06.2025 г. по гр.д.№ 2697 от 2024 г. на Шуменския районен съд, като фактически е оставил без уважение подадената от Р. Р. И. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Предвид този изход на въззивното производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят Р. И. е дължал на ответника по жалбата С. И. направените от него разноски в това производство, които в случая възлизат на 720,92 евро (левова равностойност от 1410 лв., включващи 1 200 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Б. Б. за оказаната правна помощ и съдействие на С. И. за въззивното производство по договор и фактура № [ЕГН] от 12.09.2025 г., 200 лв. заплатено възнаграждение за съдебно-техническа експертиза и 10 лв. заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения). Поради това и тъй като С. И. своевременно е направил искане за присъждане на разноски за въззивното производство (още в отговора на въззивната жалба, а и в последното съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 27.11.2025 г.), правилно с обжалваното определение от 26.03.2026 г. тези разноски са били присъдени на С. И.. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя Р. И., че не дължи тези разноски, тъй като се касае за делбено производство, което все още не е приключило и за заплащане на разноските по което важи специалната разпоредба на чл.355 ГПК. Действително, първоинстанционното решение, което е било обжалвано пред Шуменския окръжен съд, е решение по първата фаза на делбено производство. Последното е уредено в ГПК като особено исково производство, като за разпределението на отговорността за разноски по него важи специалната разпоредба на чл.355 ГПК (според която разноските по иска за делба се разпределят между съделителите според стойността на дяловете им). Чл.355 ГПК обаче важи само за първоинстанционното производство за делба, по което всеки от съделителите има качеството ищец и ответник по иска и поради това отговорността за разноските в това производство не може да бъде уредена като санкция за неправомерно поведение на някоя от страните по делото. За разноските, направени при обжалване на постановено от първоинстанционния съд решение по иск за делба (независимо дали това решение е за допускане на делбата, за извършване на делбата или по чл.250 ГПК за допълване на решение за допускане или извършване на делбата, както е в настоящия случай), обаче няма специална разпоредба в глава двадесет и девета на ГПК. Поради това доколкото във въззивното производство страните имат определено процесуално качество (жалбоподател и ответник по жалбата) и подадената от съделител въззивна жалба може да е основателна или неоснователна, разноските в това производство се разпределят по общите правила на чл.78 ГПК. Тоест, при преценката си за отговорността за разноски в това производство съдът следва да съобрази резултата от спора пред въззивната инстанция и поведението на страните. В този смисъл е практиката на ВКС, например определение № 5490 от 28.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 128 от 2025 т. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 50211 от 27.09.2022г. по ч.гр.д.№ 2770 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Поради всичко гореизложено обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.