Определение № 358 от 09.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1274/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Бос консулт" ЕООД със седалище в [населено място] и „Азимус спорт" ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 2666268 от 02.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3666/2021 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „Бос консулт" ЕООД и „Азимус спорт" ЕООД срещу определение от 29.10.2020 г. по гр. д. № 50188/2018 г. на Софийски районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 и т.З ГПК. Ответникът „Стройпроект" ЕООД със седалище в [населено място] не изразява становище по жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следното: С разпоредбата на чл.280, ал.З, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - по граждански дела и до 20 000 лв. - по търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за спиране на производството по предявени от „Бос консулт" ЕООД и „Азимус спорт" ЕООД против „Стройпроект" ЕООД субективно и обективно съединени осъдителни искове, заявени като частични, както следва /съобразно молба - уточнение от 26.09.2018 г./: Искове за заплащане на възнаграждение в размер на 8 000 лв. /за всеки един от ищците/ за извършени СМР по договор № 066/27.11.2015 г.; Искове за заплащане на възнаграждение в размер на 5 000 лв. /за всеки от ищците/ за допълнителни СМР по същия договор; Искове за заплащане на възнаграждение в размер на 3 914.72 лв. /за всеки от ищците/ за извършени СМР по договор № 0073/15.04.2016 г.; Искове за заплащане на мораторна неустойка по договор № 0066/27.11.2015 г. в размер на 2 000 лв. /за всеки от ищците/; Искове за заплащане на мораторна неустойка по договор № 0073/15.04.2016 г. в размер на 2 000 лв. /за всеки от ищците/; Искове за заплащане на обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2 938.10 лв. /за всеки от ищците/. При условията на евентуалност са предявени и частични искове за заплащане на възнаграждение в размер на по 500 лв. /за всеки от ищците/ за допълнително извършени СМР и доставки, съединени с акцесорни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба дружествата - ищци са изложили твърдения, че с посочените два договора ответникът им е възложил да извършат доставки и да изпълнят СМР на обекти в [населено място] и в [населено място], като въпреки точното изпълнение на договорите, не е заплатил своевременно дължимото възнаграждение за извършената и приета работа. Съобразявайки очертания с исковата молба предмет на спора и качеството на страните - търговци по см. на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното определение е постановено по търговско дело с цена на всеки от обективно и субективно съединените искове под предвидения в чл.280, ал.З, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв. Поради това и съгласно чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.З, т.1 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за касационно обжалване на определението не пораждат за жалбоподателите право на частна касационна жалба, каквото не е предвидено в процесуалния закон. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска състав на Второ отделение,