Определение № 50163 от 07.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по подадена от М. Д. Г. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение № 260101 от 28.04.2021 г. по в.гр.д № 754 от 2020 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е било отменено решението по гр.д.№ 6618 от 2019 г. на Русенския районен съд и е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от молителката искове. Горепосоченото влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, не е допуснато до касационно обжалване с определение № 60394 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 2634 от 2021 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о. В молбата за отмяна се твърди, че влязлата в сила присъда № 191 от 05.06.2017 г. по в.н.о.х.д.№ 173 от 2017 г. на Апелативен съд- Велико Търново представлява ново писмено доказателство от съществено значение за гражданското дело, по което е постановено влязлото в сила решение /основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК/ и по надлежния ред установява нестинността на постановление на ЧСИ Ц. Г. за възлагане на недвижим имот, на което било основано влязлото в сила решение /основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК/. В молбата се твърди, че тя е подадена в срок, тъй като молителката узнала за присъдата по наказателното дело на 09.05.2022 г. и едва на тази дата успяла да получи официален препис от нея. В писмен отговор от 08.07.2022 г. ответниците по молбата за отмяна Д. Б. Д. и К. Т. Д. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Молят молбата да се остави без разглеждане, евентуално- без уважение. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски. Ответникът по молбата Д. Ц. Г. не взема становище. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 от ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, констатира, че същата е недопустима поради подаването й след изтичане на посочените в чл.305, ал.1, т.1 и т.2 ГПК преклузивни срокове: 1.Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се подаде до 3 месеца от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е можел да се снабди с него. В конкретния случай следва да се приеме, че молителката е узнала за присъдата по в.н.о.х.д.№ 173 от 2017 г. на Апелативен съд- Велико Търново още на 05.06.2017 г., когато тази присъда е била постановена, тъй като е била страна по това наказателно дело /граждански ищец/. Следва да се приеме и че като страна по делото М. Г. е узнала за решение № 267 от 22.02.2018 г. по нак.д.№ 926 от 2017 г. на Върховния касационен съд, НК, първо н.о., с което наказателното дело е приключило, още на 22.02.2018 г. Доколкото е била страна по делото, за Г. не е съществувала обективна пречка да се снабди с присъдата на АС-Велико Търново и с решението на ВКС, НК, първо н.о. още на 22.02.2018 г. А от тази дата до датата на подаване на молбата за отмяна на 28.06.2022 г. е изтекъл тримесечния преклузивен срок по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. 2.Съгласно чл.305, ал.1, т.2 ГПК молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК може да се подаде до 3 месеца от деня на узнаване на присъдата, но не по-късно от 1 година от влизането й в сила. В настоящия случай присъдата по в.н.о.х.д.№ 173 от 2017 г. на Апелативен съд- Велико Търново е влязла в сила на 22.02.2018 г. съгласно чл.412, ал.2, т.2 НПК /когато е било постановено решение № 267 от 22.02.2018 г. по нак.д.№ 926 от 2017 г. на Върховния касационне съд, НК, първо н.о., с което наказателното дело е приключило/, а молбата за отмяна е подадена на 28.06.2022 г., тоест много след изтичане на пределния едногодишен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК. Поради гореизложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Д. Б. Д. и К. Т. Д. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия