Определение № 2019 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Минчев срещу Определение №137 от 19.12.2023 г. на Административен съд (АС) - Габрово по адм. дело №222/2023 г. С определението съдът е отхвърлил жалбата на И. Минчев срещу Отказ, изх. рег. № 264000-17845 от 28.09.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Габрово за възобновяване на административно производство по отмяна на Решение № 1752р-14247 от 14.07.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) - Габрово при ОДМВР - Габрово. Частният жалбоподател - И. Минчев счита, че определението е неправилно. С жалбата си до съда е оспорил отказа на директора на ОДМВР – Габрово да възобнови производството по влязъл в сила административен акт на началника на РУ на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Габрово № 1752р-14247 от 14.07.2023 г., издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и да го отмени на основанието посочено в чл. 99, ал. 1, т. 4 АПК. Налице е основание в процедура по чл. 99, ал. 1, т. 4 АПК директорът на ОДМВР – Габрово да отмени акта на началника на РУ на МВР – Габрово. Решението на началника на РУ на МВР – Габрово се явява постановено на отпаднало основание. Административният акт е основан на Заповед №3 от 26.06.2023 г. по гр. дело № 200/2023 г. на Районен съд (РС) – Дряново, който в последствие е бил отменен с Определение №176 от 24.07.2023 г., влязло в сила на 01.08.2023 г. В Определението на АС – Габрово не се обсъжда тази възможност, а се цитира практика на ВАС, съгласно която началникът на РУ на МВР – Габрово е действал при обвързана компетентност и законосъобразно. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът е установил от фактическа страна, че в производството по гр. дело № 200 от 2023 г. на РС - Дряново е издадена Заповед за незабавна защита № 3 от 26.06.2023 г., с която на основание чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) срещу И. Минчев са наложени мерки за закрила спрямо С. Ахмедова от гр. Дряново. В тази връзка и на основание чл. 58, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, с Решение № 1752р-14247 от 14.07.023 г. началникът на РУ при ОДМВР - Габрово е разпоредил да бъде отнето притежаваното от И. Минчев Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20210786426 от 29.09.2021 г. на РУ при ОДМВР - Габрово, както и да му бъдат иззети собствено огнестрелно оръжие и наличните към него боеприпаси. Актът е връчен на адресата на 17.07.2023 г. и не е бил оспорил по административен и/или съдебен ред, поради което е влязъл в сила. С Определение № 176 от 24.07.2023 г., влязло в сила на 01.08.2023 г., производството по гр. дело № 200/2023 г. по описа на PC - Дряново е прекратено, а издадената по делото заповед за незабавна защита е обезсилена. Считайки, че е налице отпаднало правно основание, Минчев е депозирал до РУ при ОДМВР - Габрово Заявление, вх. № 175200-10136 от 22.08.2023 г., с искане да бъде отменено Решение № 1752р-14247 от 14.07.2023 г., както и да му бъдат върнати притежаваните огнестрелно оръжие и боеприпаси. Образувано е административно производство, в хода на което заявителят е писмено уведомен на 31.08.2023 г., че не са налице основания за отмяна на акта, като му е указана възможността в едногодишен срок да прехвърли собствеността върху оръжието и боеприпасите на друго лице, притежаващо разрешение за производство, търговия или придобиване. В противен случай след изтичане на срока същите ще бъдат отнети в полза на държавата. По направеното заявление е издаден изричен отказ, обективиран в Писмо, peг. № 175200-10810 от 13.09.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР - Габрово. Административният орган се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, според която от налагането на съответната мярка по ЗЗДН до издаването на ново разрешително или връщане на оръжието и боеприпасите следва да са изтекли три години. Тази предпоставка не е налице, като обезсилването на заповедта за незабавна защита е поради оттегляне на жалбата от страна на пострадалото лице, а това обстоятелство променя нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката, но не заличава нейното действие до момента. Мярката е действала в периода от 26.06.2023 г. до 01.08.2023 г. и при настъпването на такова обстоятелство законодателят е задължил административния орган да предприеме действията по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ без оглед на това, за какъв период от време е била в сила наложената мярка. По тази причина е отказано връщането на оръжието и боеприпасите. По делото няма данни този отказ да е обжалван. С Молба, вх. № 264000-16698 от 08.09.2023 г. по описа на ОДМВР – Габрово, И. Минчев е сезирал административния орган с искане за възобновяване на производство и отмяна на Решение № 1752р-14247 от 14.07.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР - Габрово. Според заявителя са налице законоустановените предпоставки по чл. 99, т. 4, предл. второ АПК - влязъл в сила административен акт и последващо обезсилване на съдебния акт, въз основа на който е бил издаден посоченият индивидуален административен акт. По така подаденото искане директорът на ОДМВР - Габрово се е произнесъл с Писмо, изх. рег. № 264000-17845 от 28.09.2023 г., в което е посочил, че не са налице основанията по чл. 99, ал. 1, т. 4 АПК за възобновяване на производството. В акта е изложено, че в случая от значение са мотивите, с които е обезсилена заповедта на районния съд. Основанието за отнемане на разрешителното е това, че такава мярка е била вече наложена в рамките на 3-годишния период от подаването на искане за връщането на оръжията и боеприпасите и тя е била налице за едномесечен период. При така установеното съдът е приел, че молбата за възобновяване е подадена в установения 3-месечен срок по чл. 102, ал. 2 АПК. Отказът за възобновяване е издаден от компетентния горестоящ административен орган. Решение № 1752р-14247 от 14.07.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР – Габрово не е обжалвано по административен или съдебен ред. След анализ на чл. 99, т. 4 АПК съдът е счел, че Определение № 176 от 24.07.2023 г. на РС - Дряново по гр. дело № 200/2023 г., с което е обезсилена заповедта за незабавна защита, не изпълнява хипотезата на соченото от Минчев основание за възобновяване. Изложил е, че разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като мярка за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагана с цел защита на пострадалото лице. Поради това, при настъпване на обстоятелство по т. 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване, респ. притежаване на разрешителното, поради което и органът го отнема, действайки в условията на обвързана компетентност. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. дело № 200/2023 г. на Районен съд - Дряново е било прекратено с Определение № 176 от 24.07.2023 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. С издаването на заповедта за незабавна защита по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена мярката, е ирелевантен. Законодателят не е въвел изискване мярката да е в сила към момента на постановяване на акта. Дори привременната мярка да е отпаднала, към момента на издаване на обжалвания отказ, фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, защото относимото обстоятелство е мярката да е наложена през последните три години. ЗОБВВПИ е специален по отношение на АПК и той изисква единствено в последните три години такава мярка да не е била налагана, а това условие не е изпълнено в случая. В рамките на тригодишен срок разрешението за носене и употреба на огнестрелното оръжие не може да бъде върнато и именно това се явява основание за по-горестоящия административен орган да откаже и възобновяването на административното производство, както и отмяна на индивидуалния административен акт. Действието на съдебния акт е занапред и се основава на новонастъпило обстоятелство - оттегляне на жалбата, което променя нуждата от по-нататъшно прилагане на защита, но след като решението, с което е иззето разрешението, е влязло в сила, то органът следи за законовоопределения тригодишен срок. Законосъобразна е извършената от административния орган преценка, че оттеглянето на молбата за защита и, съответно отмяната/обезсилването на издадената заповед за незабавна защита, не променя факта, че срещу Минчев е имало наложена мярка за защита до Закона за защита от домашното насилие. Обезсилването на заповедта за незабавна защита от домашно насилие не води до отпадане на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, защото разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ е специална и не поставя изисквания относно правната стабилност на наложените по 33ДН мерки за защита. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 99, т. 4, предл. 2 АПК регламентира, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато административният акт е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Частният жалбоподател е посочил, като основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 4, предл. 2 АПК и отмяна на Решение № 1752р-14247 от 14.07.2023 г. началника на РУ при ОДМВР – Габрово, наличието на Определение № 176 от 24.07.2023 г. на РС - Дряново по гр. дело № 200/2023 г., с което е обезсилена издадената срещу него заповед за незабавна защита. Разпоредбата на чл. 99, т. 4, предл. 2 АПК, в сочената от Минчев хипотеза, има предвид съдебен акт по преюдициално правоотношение, който е бил задължителен за органа при постановяване на административния акт, чиято отмяна се иска и който в последствие е бил отменен – т.е. разпоредените с него права и/или задължения са загубили действието си с обратна сила. Безспорно Решение № 1752р-14247 от 14.07.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР – Габрово, с което е отнето притежаваното от И. Минчев Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и са иззети огнестрелното оръжие и наличните към него боеприпаси, е основано на Заповед №3 от 26.06.2023 г. на РС – Дряново, с която спрямо него са наложени мерки по ЗЗДН. Не е налице обаче втората посочена в чл. 99, т. 4 АПК предпоставка за възобновяване на административното производство – актът да е отменен, по смисъла вложен в тази разпоредба. Съгласно чл. 19 ЗЗДН (в релевантната редакция - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 26.06.2023 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до влизането в сила на определението от 24.07.2023 г., с което е „обезсилена“, а производството по делото – прекратено. Извършеното от РС – Дряново „обезсилване“ на издадената от него заповед за незабавна защита, поради това че е бил десезиран, не е равнозначно на изискуемата в чл. 99, т. 4 АПК предпоставка за наличие на акт на съд, който в последствие е бил отменен. Действието на извършеното от съда „обезсилване“ на заповедта е занапред. То се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С обезсилването РС – Дряново е прекратил действието на заповедта, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Обезсилването на заповедта не означава, че тя е престанала да съществува в правния мир от момента на издаването й - 26.06.2023 г. Напротив – тя е съществувала в периода от 26.06.2023 г. до 01.08.2023 г. и е валидно правно основание за издаването на решение за отнемане на притежаваното от И. Минчев разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, тъй като обезсилването на заповедта не заличава факта на наложената мярка. Изложеното води до извод, че Определение № 176 от 24.07.2023 г. на РС - Дряново по гр. дело № 200/2023 г. не изпълнява хипотезата на соченото от Минчев основание за възобновяване на административното производство. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд,