Определение № 4843 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. С определение № 2831 от 28.05.2026г. по ч.гр.д. № 3308/2025г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е отменено определение № 292 от 07.07.2025г. по гр.д. № 170/2025г. на Апелативен съд-Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Община Хасково по чл. 248 ГПК срещу потвърждаването на определение № 159/14.02.2025г. по гр.д. № 188/2024г. на Окръжен съд-Хасково, извършено с въззивното решение. Прието е в тази част молбата представлява частна касационна жалба и делото е върнато на Апелативен съд-Пловдив за администрирането й. След извършване на дължимите процесуални действия Апелативен съд-Пловдив е изпратил частната касационна жалба за разглеждане и е образувано настоящето частно производство, разпределено на същия докладчик и състав. Молбата на Община Хасково по чл.248 ГПК, представляваща частна касационна жалба е насочена срещу решението на въззивния съд, в частта му /имаща характер на определение/ с която е потвърдено определение на първата инстанция по чл. 248 ГПК. С последното не е уважено искане на общината за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез отмяна на присъдените в полза на пълномощника на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв за оказана правна помощ. Твърди се, че безплатната правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв се предоставя на материално затруднени лица, а ищцата не е такова лице. Поддържа се, че съдът дължи преценка дали са налице предпоставките за оказване на безплатна правна помощ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: длъжен ли е съдът при произнасяне по искане по чл.38, ал.2 ЗАдв да извършва проверка дали са налице материалноправните предпоставки по чл. 38, ал.1 от същия закон за предоставяне на безплатна правна помощ или е обвързан единствено от преценката на адвоката, отразена в договора за правна помощ. Сочи се, че този въпрос е предмет на образувано тълкувателно дело. Ответницата по частната жалба С. С.-Р. чрез адв. М. намира частната жалба за недопустима и за неоснователна. Недопустимостта обосновава с довод, че с частна жалба не може да се атакува съдебно решение, а в случая Община Хасково обжалва постановеното от въззивния съд решение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба, съдържаща се в молбата на Община Хасково по чл. 248 ГПК, за допустима. Предмет на обжалване е съдебен акт на въззивната инстанция, който представлява по своя характер определение, независимо, че е инкорпориран в съдебното решение по спора. Производството е по иск по чл. 49 ЗЗД на С. С.-Р. срещу Община Хасково. С решението на първата инстанция Окръжен съд-Хасково искът е уважен частично - за сумата 11000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1757,12лв. обезщетение за имуществени вреди, като е отхвърлен до пълния предявен размер на неимуществените вреди - 40 000лв. Решението е потвърдено от въззивния съд Апелативен съд-Пловдив и не е допуснато до касационно обжалване от Върховния касационен съд. По този начин производството е приключило с влязло в сила решение. С първоинстанционното решение в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“, което е защитавало ищцата по реда на чл. 38 ЗАдв, е присъдено адвокатско възнаграждение 1560 лв. с включен ДДС. Ответникът Община Хасково е поискал по реда на чл. 248 ГПК да не бъде уважавано това искане за заплащане на адвокатско възнаграждение, защото не са били налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв за безплатна правна помощ. С определение от № 159 от 14.02.2025г. окръжният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Това определение е обжалвано от Община Хасково с частна жалба и по нея Апелативен съд-Пловдив се е произнесъл в решението си от 22.05.2025г. като е потвърдил първоинстанционния акт. Приел е, че на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение, защото в случаите по чл. 38, ал.1 ЗАдв адвокатът се е съгласил да извърши безплатно възложената му работа на свой риск и при позитивен за упълномощителя му резултат той има право да претендира възнаграждение от насрещната страна; единствено адвокатът преценява дали е налице някоя от предвидените в горепосочената разпоредба три хипотези, при които може да се предостави безплатно правна помощ и съдът не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. По отношение на определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се е съобразил с решението на СЕС по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл. 633 от ГПК/, последвалите актове на Върховния касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, цената на иска, уважения му размер, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него, продължителността на производството пред окръжния съд и е счел, че при съобразяване на всички фактори възнаграждението е определено правилно от първата инстанция и не следва да бъде коригирано. Приел е също така, че върху определеното адвокатско възнаграждение се дължи ДДС, тъй като адвокатската помощ представлява възмездна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА когато съдът по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА определя възнаграждение на адвоката, предоставил услугата. Подадената от Община Хасково молба по чл. 248 ГПК, съдържаща оплаквания и искане за отмяна на поставените в тежест на общината разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, представлява частна касационна жалба по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Налице е основание за спиране на производството по тази частна жалба до приключване на образуваното тълкувателно дело № 3/2025г. на ОСГТК по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ Същият въпрос е поставен за разрешаване от жалбоподателя и той е от определящо значение за изхода на производството по частната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.