Решение № 3115 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 356/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 128, ал. 2 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, против решение № 9513 от 04.11.2025г., постановено по адм. д. № 107/2023г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е признато за установено по отношение на община Бургас, че павилион – „гъбка“ от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на ул. „Алеко Богориди“ и бул. „Демокрация“, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ и община Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне, тъй като същият има право да се запази до реализирането на строежа, предвиден с действащия подробен устройствен план /ПУП/. С решението община Бургас е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение – отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. В тази връзка навежда съображения, че липсва една от предпоставките по чл. 128 ал. 2 АПК, която е относима към допустимостта на иска, а именно да не е налице друг ред на защита, като излага съображения за наличието на такъв. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че е неправилен и необоснован извода на съда, че павилион - „гъбка“ не представлява преместваем обект, а е поставен въз основа на издадено разрешение по реда на чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./ от 1992г. В тази връзка посочва, че след 2008г. павилионът е заменен с друг, различен от първоначалния и след 2010г. е поставян на това място въз основа на разрешение за поставяне със срок от 3 години и въз основа и на място А4 по одобрена от главния архитект на община Бургас схема за поставянето на преместваеми обекти. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е оспорил представеното разрешение по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ, но съдът не е провел процедурата по оспорване на документ, въпреки направеното искане не е събрал оригиналите на тези документи и при липса на основание не е изключил същите от доказателствения материал по делото. Посочва и че дори да се приеме, че първоначално обекта е бил такъв по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ, то същият се запазва до реализирането на предвижданията на ПУП, а в случая след 2008г. недвижими имот, върху който се намира павилион „гъбка“ е прехвърлен от Областната управа на Бургас в собственост на община Бургас и в резултата на това е реализирано предвиждането на ПУП на Приморски парк с одобряването на схема за поставяне на преместваеми обекти към плана. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът „Ди – М - груп“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Драгнев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съставът на АС – гр. Бургас е приел, че предявеният иск, с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК с искане да бъде установено по отношение на община Бургас, че павилион – гъбка от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на ул. „Алеко Богориди“ и бул. „Демокрация“, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ и община Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне, е допустим и ищецът дружеството „Ди – М - груп“ ООД има правен интерес от воденето на иска, тъй като легитимацията на страните се определяла съгласно чл. 26 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК /лицата от чието име и срещу които се води делото/, а в случая се касаело за исково производство макар и провеждано пред административен съд. По съществото на иска е достигнал до извод, че са налице предпоставките по чл. 128 ал. 2 АПК, които е определи, както следва: да е налице спор за съществуването на претендирано от ищеца административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес, да липсва друг ред за защита и тези две предпоставки да са налице комулативно. Съдът е изложил мотиви, че приема, че от събраните в производството доказателства е установено, че обектът павилион „гъбка“ в конструктивно отношение представлява строеж, тъй като не съответства на понятието за преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Приел е, че това е така не само предвид начина и материалите, от които е изграден, но и поради това, че за него е било издадено разрешение за строеж О`46 от 03.06.1992г. на основание чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, а именно като временен строеж до реализиране на предвижданията на действащия план. Приел е въпреки оспорването, че това разрешение за строеж е меродавно, тъй като и от сегашния собственик на обекта „Банка ДСК“ ЕАД било потвърдено, че е изграден въз основа на него, а общината не била изпълнила задължението да го съхранява. Приел е, че е безспорно установено, че обектът е бил построен през 1992г. въз основа на посоченото разрешение по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, а по действалата тогава правна уредба на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ нямало предвидени преместваеми обекти, а само временни такива, като едва с изменение на тези закони от 1996г. от вида на временните постройки са били изключени съоръженията за търговия като маси, павилиони, кабини и други и са дефинирани като преместваеми. По тези съображения е приел иска за основателен и е признал за установено, че павилион „гъбка“ не е преместваем обект и община Бургас няма право на всеки 3 години да издава разрешение за поставяне. Решението е недопустимо. Неправилен е изводът на съда за наличието на предпоставките по чл. 128, ал. 2 АПК за допустимост на предявения иск – да бъде установено по отношение на община Бургас, че павилион – „гъбка“ от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на ул. „Алеко Богориди“ и бул. „Демокрация“, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ и община Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне. Неправилен е и извода досежно наличието на правен интерес у ищеца от предявяването му. Съгласно чл. 128, ал. 2 АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Видно от цитираното защитата по тази разпоредба може да бъде ползвана в случаите, когато е отправено искане за установяване на съществуването или не на административно право или правоотношение. Основният спорен въпрос, поставен с предявения иск, е дали павилионът представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, респективно приложим ли е реда по посочената разпоредба за спорния по делото обект павилион – „гъбка“. Така формулираната основна претенция по иска обаче не касае нито административно право, нито административно правоотношение, тъй като обстоятелството дали обектът павилион – „гъбка“ представлява преместваем обект или не, не е нито административно право, нито пък е правоотношение, а представлява факт, който не е в приложното поле на защитата по чл. 128, ал. 2 АПК.Т.е. не е налице първата предпоставка от фактическия състав по посочената разпоредба. Фактът дали даден обект е преместваем такъв или не, е предмет на изследване в производството по чл. 57а ЗУТ. При издадена и оспорена заповед за премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, в обхвата на съдебната проверка за законосъобразност на акта, е фактът дали се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56 във връзка с § 5 т. 80 ПР на ЗУТ. Следователно е неправилен извода на съда за липса на друг ред на защита. Напротив налице е друг ред за защита, а именно чрез обжалването на заключителния акт в производството по чл. 57а ЗУТ. Съответно не е налице и втората предпоставка по чл. 128 ал. 2 АПК. При наличието на друг ред за защита, търсенето на такава по реда на чл. 128 ал. 2 АПК е недопустимо. Следва да се посочи, че е неправилно позоваването от първоинстанционния съд на чл. 26 ал. 1 ГПК при преценката на допустимостта на иска. Тази разпоредба е неприложима в случая, тъй като нормата на чл. 128 ал. 2 АПК е специална досежно предпоставките за допустимост на този иск. При наличието на специална норма АПК, са неприложими правилата на ГПК, тъй като чл. 144 АПК препраща към ГПК само относно въпроси, които не са уредени в АПК. Предвид изложеното е неправилен извода на съда за допустимост на предявения пред него иск. Като е разгледал спора по същество съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора община Бургас за двете инстанции, като следва да бъдат присъдени направените разноски за съдебно – техническа експертиза в размер на 250 лева, съответни на 127,82 евро, за платена държавна такса в касационното производство в размер на 70 лева, съответна на 35,79 евро и на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева, съответни на 102,26 евро за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,