Определение № 315 от 16.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 552/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. а. х. д. № 3112/2026 год. по описа на Районен съд – Пловдив. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по жалба на /фирма/ против наказателно постановление № 008645/24. 03. 2026 год. на временно изпълняващия длъжността председател на Комисията за защита на потребителите. С разпореждане № 3383/11. 06. 2026 год. докладчикът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на касационната инстанция с искане за определяне на друг равен по степен съд по съображения, че както актосъставителят, така и свидетелите по акта за установяване на административно нарушение са с месторабота и адрес за призоваване в [населено място]. Видно от акт за установяване на административно нарушение /номер/дата/ актосъставителят и двамата свидетели по акта са с месторабота в Комисията за защита на потребителите, чието седалище е в [населено място], [улица]. Този адрес е посочен и като такъв за призоваване на лицата. Независимо от обстоятелството, че санкционираното юридическо лице е със седалище и адрес на управление в района на местно компетентния Пловдивски районен съд, местоработата на тримата свидетели обосновава необходимост от промяна на подсъдността с цел минимизиране разходите и затрудненията им във връзка с участието им в съдебното производство. Ето защо делото следва да бъде изпратено на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение