Определение № 307 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2013 г.

Постъпила е молба от адв.Б. Г. като процесуален представител на Б. Л. Д.,В. В. П., Д. В. В.,К. П. К.,Ц. К. В.,Е. Й. И. и А. Г. С. за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските. Поддържа,че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски относно предявения насрещен иск, направено в постъпилия по делото писмен отговор. В срока по чл.248,ал.2 ГПК ответната страна [община] изразява становище,че молбата е неоснователна.Поддържа,че обстоятелството,че касационно обжалване е допуснато само за част от атакуваното решение не може да обоснове основателност на искане за допълване на съдебния акт с присъждане на разноски. Излага съображения,че производството в частта по насрещния иск се е развило в закрито заседание, не е имало открито такова,не е осъществено процесуално представителство,а самото производство пред ВКС протича в две фази,след като с определение от 24.09.2013г. е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №462/24.09.2013г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд,постановено на 15.11.2012г. по гр.д.№390/2012г. в частта,с която са отхвърлени предявените от [община] срещу Д. В. В.,Вяра В. П.,Б. Л. Д., К. П. К.,Ц. К. В.,Е. Й. И. и А. Г. С.. В частта,с която Варненският апелативен съд се е произнесъл по предявения от Д. В. В.,В. В. П.,Б. Л. Д.,К. П. К.,Ц. К. В.,Е. Й. И. и А. Г. С. насрещен иск касационно обжалване не е допуснато. В частта по предявения насрещен иск следователно производството по гр.д.№2264/2013г. по описа на ВКС,ГК,І ГО е приключило и съгласно чл.81 ГПК е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски за този иск. В подадения от молителите отговор на касационната жалба на [община] се съдържа искане за присъждане на разноски, като е представен списък както за разноските по предявения от [община] главен иск,така и самостоятелен списък на разноските по предявения насрещен иск. Представен е съответният договор за правна помощ,както и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за защитата по насрещния иск по повод подадената от [община] касационна жалба-фактури и разписки за получената от процесуалния представител суми, от които се установява,че молителите действително са направили претендираните разноски в размер на 30000лв. Искането е постъпило в регистратурата на ВКС на 26.09.2013г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК,поради което следва да се приеме за допустимо. Неоснователни са наведените в отговора доводи,че доколкото по делото не е проведено открито съдебно заседание и не е осъществено процесуално представителство,то разноски не следва да бъдат присъждани. Адвокатската защита по делото по повод подадена касационна жалба срещу въззивно решение се осъществява не само при провеждане на открито съдебно заседание,но и чрез подаване на отговор в предвидения в чл.287,ал.1 ГПК срок,в който ответникът по касационна жалба излага съображенията си за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Процесуалният закон не ограничава отговорността за разноски само досежно процесуалните действия,извършени в открито съдебно заседание и изрично предвижда в чл.81 ГПК,че във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски. Такава възможност следователно съществува не само при постановяване на съдебен акт по съществото на спора,но и на съдебен акт,с който производството по делото приключва било поради прекратяване,било поради недопускане на касационно обжалване. И след като по единия от предявените искове /в случая по насрещния иск с правно основание чл.59 ЗЗД/ производството по делото е приключило като постановеното от въззивния съд решение не е допуснато до касационно обжалване, разноските,които ответниците по касационна жалба са доказали, че са направили по повод защитата си срещу тази жалба,следва да им бъдат присъдени в пълния претендиран размер,доколкото възражение за прекомерност не е направено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение