Определение № 278 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.97/7.03.19 по ч.г.д.№.4666/18 на състав на ВКС, IV ГО, е върната частна жалба вх.№. 17/2.01.19 /ведно с уточнение вх.№.926/1.02.18/ на Л. К. К. срещу постановеното по делото определение №.593/18.12.18-с което съставът на ВКС е потвърдил разпореждане №.1225/2.11.18 на АС Пловдив за връщане на частна жалба срещу определение №.390/20.09.15 на АС Пловдив, с което е потвърдено връщане на касационна жалба срещу постановено от ОС Пловдив въззивно решение. Постъпила е частна жалба от Л. К. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. С определение №.233/05.06.19 по г.д.№. 1905/19 на ВКС, III ГО, производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№.2/18г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия при Върховния касационен съд. Тълкувателно дело №.2/18 е приключило с приемане на тълкувателно решение от 23.06.22. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде служебно възобновено. Разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 предл.2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр.50/15, предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно; такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр.50/15, при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл.274 ал.1 ГПК съдебни актове. Предвид изложеното с ТР 2/18 от 23.06.22 на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274 ал.2 предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. При тези обстоятелства и доколкото определенията, с които Върховният касационен съд се произнася срещу преграждащи определения на апелативните съдилища, са окончателни и не подлежат на обжалване, подадената срещу такова определение частна жалба е недопустима и правилно е била върната. Постановеното в този смисъл и атакувано пред настоящата инстанция определение на състав на ВКС, IV ГО, е законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,