Определение № 241 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 10/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7774/13.11.2023 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, представлявана от гл. инспектор М. Гърков, против определение № 589 от 06.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 300/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ, молба за изменение на постановено по същото дело определение № 488/26.09.2023 г., в частта му относно разноските. В писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Б. Б., ответникът – С. А. А., поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С определение № 488/26.09.2023 г. по в. гр. д. № 300/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна е обезсилено решение № 140/19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен в частите му, с които са отхвърлени предявените от КОНПИ против С. А. А. обективно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ /сега, ЗОНПИ/ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва: 1/ На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ в общ размер на 73 733,26 лв.: - сумата в размер на 9500 лв., представляваща равностойността на отчужден недвижим имот, а именно 542/100 000 идеални части от поземлен имот в [населено място], [улица] площ от 322 кв. м. и жилищна сграда – еднофамилна; - сумата в размер на 3000 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил Ауди А 8, рег. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 3000 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 3800 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил „БМВ 525 ТДС” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 5600 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 4000 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил „БМВ 520 И” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 2800 лв., представляваща равностойността на отчужден товарен автомобил Мерцедес 409 Д, с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 2900 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил „Форд Фокус” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 3000 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил “Фолксваген Венто” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 3000 лв., представляваща равностойността на отчужден лек автомобил „БМВ 530 Д” с peг. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 1760 лв., представляваща вноска на С. А. по банкова сметка в евро BG 35 BPBI7946 1463 8314 01 в „Юробанк България“ АД; - сумата в размер на 4109 лв. представляваща вноска на С. А. по банкова сметка в евро BG 08 BPBI 7946 1463 8314 02 с титуляр С. А. А., в „Юробанк България“ АД и сумата в размер на 27 264, 26 лв., представляваща вноска на С. А. по банкова сметка BG 08 BPBI 7946 1463 8314 02 с титуляр С. А. А., в „Юробанк България“ АД, както и е осъдена КПКОНПИ да заплати на С. А. А. за тези отхвърлени искове деловодни разноски в размер, представляващ разликата над 2192,54 лв. до 4800 лв., производството по тези искове е прекратено, поради извършения от ищеца отказ, на основание чл. 233 ГПК и КОНПИ осъдена да заплати на С. А. А. сумата от 5345,30 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски /адв. възнаграждения за един адвокат/, сторени пред първа и въззивна инстанция по исковете, по които производството е прекратено, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. С обжалваното в настоящото производство определение на Апелативен съд - Варна молбата на КОНПИ за изменение на определение № 488/26.09.2023 г. в частта за разноските е оставена без уважение по съображения, че в случая ищецът не може да бъде освободен от задължението за разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Съдът се е аргументирал, че обстоятелството, че ответникът е бил обвинен в извършване на престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 22 ЗОНПИ, за което ищецът е бил уведомен на 26.09.2019 г., само по себе си не е повод за предявяване против него на искове по чл. 153 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество. Ищецът е този, който образува против лица, на които е повдигнато съответно обвинение, производство за отнемане на незаконно придобито имущество, тогава, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Разпоредбите на ЗОНПИ, уреждащи тези предпоставки, действали към периода на извършване проверка на имуществото на ответника, вземане на решение за образуване на производство на 28.07.2021 г. и за предявяване на исковете на 20.10.2021 г., и понастоящем не са променени. Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС не дава ново тълкуване на закона-предходно тълкувателно решение по тези въпроси не е било постановявано. Решението е постановено поради съществуваща противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 1, предл. първо от ЗСВ по посочените в него въпроси, поради което и не може да се приеме, че поради поведението на ответника са настъпили нови обстоятелства, погасяващи спорното материално право, веднага след което ищецът се е отказал от претенцията си. Определението на Апелативен съд - Варна е правилно и законосъобразно. При прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК възниква правото на ответника на разноски при оттегляне на/отказ от иска, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждането им. Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. В случая отказът от иска е мотивиран с решение на КПКОНПИ взето след постановяване на тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Не могат да бъдат споделени оплакванията на частния жалбоподател. С поведението си ответникът не е дал повод за предявяването на иска. С приетото тълкувателно решение само е уеднаквена практиката по прилагането на закона. Ето защо, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, съразмерно на частта, за която е било прекратено делото поради отказ от иска. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение