Определение № 4587 от 02.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. И. Д. против определение № 13744 от 18.12.2024 год. постановено по адм.д. № 11753/2024 год. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязлото в сила решение № 408 от 17.04.2024 год. постановено по КАНД № 20/2024 год. по описа на Административен съд Силистра и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на Административен съд Силистра. Ответникът началник група към Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Силистра не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да остави без разглеждане искането на И. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 408 от 17.04.2024 год. постановено по КАНД № 20/2024 год. по описа на Административен съд Силистра, с което се оставя без уважение искането на Д. за възобновяване на административнонаказателното производство приключило с издаването на наказателно постановление (НП) № 23-0259-000455/06.12.2023 год. на началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Силистра, тричленният състав на Върховния административен съд, приема, че обжалваното решение, чиято отмяна се иска е постановено в извънредно производство по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като законът не предвижда възможност в това производство нито обжалване, нито отмяна по реда на чл. 237 от АПК, поради което прави извод за недопустимост на искането. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд Силистра, чиято отмяна се иска е постановено в производство по възобновяване проведено по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН. Съгласно правилото на чл. 70, ал. 1 от ЗАНН на възобновяване подлежат тези административнонаказателни производства, НП по които са влезли в сила, както и решенията и прекратените от съда дела образувани във връзка с обжалване на НП. Със ЗАНН са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетенциите, а съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗАНН, решението на административния съд е окончателно. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези съдържащи се в АПК, поради което и уредбата на чл. 70 - чл. 73 изключва регламентираната с чл. 239 от АПК възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Следователно основанията за отмяна конкретно изброени в чл. 239 от АПК, вкл. и тези, на които се позовава молителят чл. 239, т. 1 от АПК, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения постановени в производства по ЗАНН. Следва да се отбележи, че обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН се различава от оспорването на административните актове по АПК като за всяко от тях се прилагат съответните му процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират отделни производства всяко със собствена специфика. Единствената връзка между двата нормативни акта е чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата за касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а напротив – по силата на изричната норма на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо като оставя искането за отмяна без разглеждане и прекратява производството по делото тричленният състав на Върховния административен съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,