Определение № 807 от 20.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Г. Р., действащ лично и със съгласие на своя баща и законен представител Г. Н. Р., против определение № 295 от 30.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 211/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение по гр. д. № 517/2025 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадена от него въззивна жалба против първоинстанционно решение по допускане на съдебна делба, а производството в частта по същата - прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради отричане на възможността му като приобретател на спорното право по време на процеса да подаде въззивна жалба срещу поставеното първоинстанционно решение, макар и да не е конституиран като подпомагаща страна в делбеното производство, тъй като то е особено исково производство и протича в две фази. Иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима. Съображенията са следните: Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС определението на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството, като липсва разпоредба, според която актовете на апелативните съдилища, постановени в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, в това число и преграждащите производството определения, да подлежат на обжалване пред ВКС. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50 от 2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50 от 2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Отбелязано е, че такова преграждащо определение, което за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, е определението за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. Такъв е характерът на определение № 1097 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 517/2025 г. на Окръжен съд – Бургас за връщане на въззивната жалба на Н. Р. против първоинстанционното решение по гр. д. № 8057/2022 г. на Районен съд – Бургас и за прекратяване на въззивното производство по нея. С произнасянето на апелативния съд по подадената от въззивника частна жалба срещу това определение е изчерпана възможността му за инстанционен контрол. Ето защо, подадената срещу определение на Апелативен съд – Бургас частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея – прекратено, без необходимост от обсъждане наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г.о.