Решение № 3384 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 219 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по подадени три касационни жалби от: 1. Главния архитект на Община Варна, чрез пълномощника юрисконсулт С. Илиева; 2. И. Т. И., чрез адвокат Т. Петрова и 3. „Крис Билдинг пропърти“ ЕООД, чрез адвокат К. Димитров, срещу решение № 9204 от 21.08.2025 г., постановено по адм. дело № 3008 /2024 г. по описа на Административен съд Варна. Тримата касационни жалбоподатели навеждат сходни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочват, че заявлението за издаване разрешение за строеж не е било подадено от всички заинтересувани лица, а само от пълномощник на „Прима Луче“ ЕООД, което по-късно е прехвърлило идеалните си части на „Гекос лимитед“ ЕООД, но не всички съсобственици са изразили съгласие със строителството, не са спазени изисквания на чл. 148, ал. 5 и чл. 183 ЗУТ, няма сключен договор в нотариална форма и е налице спор за материално право между съсобствениците. По тези съображения касаторите молят за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу постановения отказ. Претендират разноски. Ответникът - „Гекос лимитед“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Д. Георгиев, в представени писмени отговори и в съдебно заседание оспорва касационните жалби и по изложени съображения моли да бъдат оставени без уважение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответниците - Д. К. К., Т. И. Х., М. Т. И., М. И. Г., К. В. Д., П. Д. С., И. В. Д., Д. П. С., Е. А. С., С. К. С., В. П. Д., Д. П. Ч., Н. Д. Н., Т. Г. С., И. Б. Н. и Д. Б. Т., не изразяват становища по касационните жалби и не правят искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С атакуваното съдебно решение, Административен съд Варна по жалба на „Гекос лимитед“ ЕООД и „Прима Луче“ ЕООД, за което производството впоследствие е прекратено, е отменил решение № 058/14.11.2024 г. на главния архитект на Община Варна, с което е отказано издаване на разрешение за строеж за обект: „Жилищна сграда с обществено обслужване“, находящ се в УПИ XVI-9, 10, 11, 13, кв. 582, по плана на 14-ти микрорайон, гр. Варна и преписката е върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания. В хода на първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че със заявление рег. № АУ 047925 ВН/20.05.2022 г. на „Прима Луче“ ЕООД, подадено чрез пълномощника Т. А., е поискано от главния архитект на Община Варна съгласуване и одобряване на технически или работни проекти и издаване на разрешение за строеж за обекта. В проекта е уточнено, че възложители наред с това дружество, са и всички останали страни по делото. Със заявление от 31.05.2022 г. „Прима луче " ЕООД е уточнило, че иска само одобряване на инвестиционния проект, но не и за издаване на строително разрешение. На 07.09.2022 г. „Крис Билдинг пропърти“ ЕООД е изразило писмено съгласие за съгласуване на изготвения проект и на същата дата инвестиционният проект е бил одобрен от главния архитект. На 25.08.2023 г. „Прима луче“ ЕООД е поискало издаване разрешение за строеж. След уведомяване на заявителя за установени непълноти и нередовности по строителните книжа, със заповед № 447/09.10.2023 г. главният архитект е прекратил административното производство поради неотстраняване в срок на посочените нередовности. По жалби на „Прима луче“ ЕООД, тази заповед е окончателно отменена с определение № 11183 от 18.10.2024 г. по адм. дело № 8691/2024 г. на ВАС. Последвало е подаване на 07.11.2024 г. на писмено възражение от „Крис билдинг пропърти“ ЕООД срещу издаване разрешението за строеж и постановяване на атакуваното решение № 058/14.11.2024 г. от главния архитект на Община Варна с постановения отказ по мотиви: неизяснена собственост върху имота след развален по съдебен ред договор за замяна, подаването на заявлението само от Т. А., като пълномощник на „Прима луче“ ЕООД, липса на здравно заключение по чл. 144, ал.1, т. 9 ЗУТ, възражението на „Крис билдинг пропърти“ ЕООД, липса на актуална скица от СГКК, неяснота дали е влязло в сила частичното изменение на ЗРП, неспазване условията на чл. 148, ал. 5 и чл. 183 ЗУТ, прехвърляне на правата върху имота от „Прима луче“ ЕООД на „Гекос лимитед“ ЕООД. За да отмени изричния отказ административният съд е приел от правна страна, че той е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, но един от мотивите му е формулиран бланкетно от фактическа страна с посочването, че заявлението за издаване на разрешението за строеж не е подадено от всички заинтересувани лица, а само от Т. А., като пълномощник на „Прима луче“ ЕООД, без уточнение кои от заявителите не желаят издаването. Заради бройката заявители, приложените пълномощни от тях към Т. А. да ги представлява в производството и характера на типовата бланка с която е подадено заявлението, в която е невъзможно да се впишат данните на всички упълномощители, съдът е посочил, че е следвало органът да даде изрични указания за отстраняване, а не да постановява отказ. Освен това, при одобрен инвестиционен проект, главният архитект е бил длъжен в 7-дневен срок от заявлението да издаде разрешение за строеж. Възражението на „Крис билдинг пропърти“ ЕООД само е цитирано в заповедта, без да се обсъди как промененото намерение на един от възложителите за разрешаване на строителството, след като е поискал съгласуване на инвестиционния проект, рефлектира върху основателността на подаденото заявление. Освен това органът не се е съобразил с дадените му указания от ВАС по адм. дело № 8691/2024 г. и ако е считал, че инвестиционният проект е бил одобрен незаконосъобразно, е следвало служебно да възобнови административното производство на основание чл. 100, вр. чл. 99 АПК, а не да отказа издаването на разрешение за строеж с аргументи, които имат отношение към приключилата фаза по съгласуване и одобряване на проекта. Погрешно, изследването на собствеността върху имотите е извършено по кадастрална карта и кадастралните регистри, а не по цитирания титул за собственост - нотариален акт, а за наличието на предпоставките по чл. 182 и чл. 183 ЗУТ е важно дали подробният устройствен план е влязъл в сила и е произвел правното си действие, а не дали е приложен. Също, на органа е било известно, че „Прима луче“ ЕООД е прехвърлило притежаваните идеални части от съсобствеността в полза на „Гекос лимитед“ ЕООД, но въпреки това като фактическо основание на отказа е прието загубено качество на възложител на „Прима луче“ ЕООД, без да бъде отчетено настъпилото правоприемство между двете дружества. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 148, ал. 4, вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ разрешенията за строеж, когато има одобрен инвестиционен проект, се издават в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление на възложителя на строежа, който е собственикът на имота и/или лице, което има право да строи в чужд имот. В случая първоначалното заявление е подадено от името на „Прима Луче“ ЕООД, но в проекта като възложители са описани всички собственици, а неговият пълномощник, който е подал заявлението за издаване разрешението за строеж, т.е. е формирал волеизявлението на това, е бил и техен пълномощник, съгласно представените пълномощни с нотариални заверки на подписите. Следователно тези лица са били възложители по смисъла на чл. 161 ЗУТ, като собственици на имота, като законът не предвижда искането за издаване на разрешение за строеж да е подадено изрично от всички съсобственици. Прехвърлянето на вещните права от „Прима луче“ ЕООД на „Гекос лимитед“ ЕООД не е основание за постановяване на отказ, а е следвало органът да провери дали второто дружество, както и останалите съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ съгласно правилото на чл. 32, ал. 1от Закона за собствеността, поддържат заявлението. Възраженията за възникнали впоследствие вещноправни спорни отношения между съсобствениците - възложители се явяват ирелевантни за задължението на органа да издаде разрешение за строеж при одобрен инвестиционен проект, още повече, че последиците от същото за всички адресати са позитивни. Постановеният акт не е мотивиран съгласно изискванията на специалната разпоредба на чл. 149, ал. 1 ЗУТ, която изисква отказът да се издаде разрешение за строеж да се прави само по законосъобразност, с посочване на конкретните мотиви за това. Освен това нормата на чл. 148, ал. 8 ЗУТ предвижда, че одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж, а в случая проектите са одобрени от главния архитект на 07.09.2022 г. Именно в производството по тяхното одобряване, на изследване са подлежали обстоятелствата за приложението на чл. 144, ал.1, т. 9 ЗУТ, за преценка на собствеността - по чл.144, ал. 1, т. 1 ЗУТ, съответствията с предвижданията на ПУП и кадастралната карта. Това в настоящото производството вече е било указано на органа от ВАС по адм. дело № 8691/2024 г., но той не се е съобразил с указанията. Преценка за приложението на чл. 148, ал. 5 и чл. 183 ЗУТ, действително следва да бъде извършена, но първа се налага да се изследва след като „Прима луче“ ЕООД е прехвърлил своите права, дали неговият правоприемник, а и останалите съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ, поддържат заявлението и едва тогава се прецени дали по отношение на тях са спазени изискванията на чл. 148, ал. 5 и чл. 183 ЗУТ. В този смисъл, обосновавайки акта си на факти, които са подлежали на изследване във вече приключилото с позитивен акт производство по одобрение на инвестиционния проект и неизвършвайки проверка за релевантните горепосочени факти, главният архитект е издал немотивиран акт, съгласно изискванията на специалната разпоредба на чл. 149, ал. 1 ЗУТ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационните жалби са неоснователни и атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, която е поискала присъждането им. В полза на „Гекос лимитед“ ЕООД и в тежест на касационните жалбоподатели следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1534 евро, съгласно представените договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,