Решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г.

Решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. А. А. гр. К. чрез адв. Ц срещу решение № 76 от 18.03.09 г. по гр. дело № 42/09 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 468 от 14.10.08 г. по гр. дело № 26/08 г. на Казанлъшкия районен съд. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, предявени от същата страна против "Г"А. с. Г. С определение № 1* от 8.10.09 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост -касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-уважени. Ответникът по касационната жалба "Г"А. със седалище в с. Г., общ. Павел баня моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 26 от 17.12.07 г. на прокуриста на "Г"А. с. Г., с която е прекратен трудовия договор на ищцата М. А. А., на длъжност "специалист маркетинг" в Д. "М", на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е законосъобразна, тъй като уволнението е извършено в рамките на уговорения шестмесечен изпитателен срок. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, е относно повторното сключване на трудов договор със срок за изпитване. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение разрешение на въпроса и приетото с приложените решения - решение № 98 от 4.04.00 г. по гр. дело № 1083/99 г. на III г. о.; решение № 1* от 17.10.02 г. по гр. дело № 3053/01 г. на III г. о.; решение № 234 от 23.04.01 г. на III г. о. и решение № 1* от 3.10.05 г. по гр. дело № 2800/03 г. на III г. о. В тях е прието, че "верижни" договори със срок за изпитване са недопустими. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор, и то преди окончателното приемане на работа. Следващо сключено допълнително споразумение с уговарянето на клауза за изпитване е недействително поради противоречието му със закона. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК приема следното: Договорът за изпитване се сключва, когато работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6 месеца. Не е допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал. 2 от КТ. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение № 98 от 4.04.00 г. по гр. дело № 1083/99 г. на III г. о. на ВС; решение № 1* от 17.10.02 г. по гр. дело № 3053/01 г. на III г. о. на ВКС; решение № 234 от 23.04.01 г. на III го. на ВКС и решение № 142 от 3.10.05 г. по гр. дело № 2800/03 г. на III г. о. на ВКС. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че на 1.06.06 г. между страните е сключен трудов договор на основание чл. 70 от КТ - със срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя, по силата който ищцата М е изпълнявала длъжността "аналитик, ефективност на търговската дейност". На 29.05.07 г. между страните е подписано допълнително споразумение за длъжността "специалист маркетинг", считано от 1.06.07 г., за определен срок - до 1.06.08 г., като отново е уговорен срок за изпитване до 6 месеца. Със заповед № 26 от 17.12.07 г. на прокуриста на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 18.12.07 г. Неправилен е изводът на въззивния съд, че законосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение в уговорения шестмесечен изпитателен срок. Уговорката за нов изпитателен срок е недействителна поради противоречието й със закона, тъй като съгласно чл. 70, ал. 5 от КТ недопустимо е да се уговаря повторно срок за изпитване за същата работа със същия работник в същото предприятие. При липсата на категорични данни по делото, че заеманата от ищцата съгласно допълнителното споразумение от 29.05.05 г. длъжност "специалист маркетинг" съществено се различава по трудови функции от изпълняваната от нея преди това длъжност"аналитик, ефективност на търговската дейност" следва да се приеме, че реално функциите, които е изпълнявала, не са променени. В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, съответно да докаже, че съществено е променена трудовата функция на ищцата, което той не е сторил. При това положение следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното основание за уволнение - чл. 71, ал. 1 от КТ. По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК вместо него постановено друго, с което предявеният иск за отмяна на уволнението следва да бъде уважен. В частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за един месец, решението следва да бъде оставено в сила. Ищцата не е ангажирала писмени доказателства/трудова книжка и др./ за установяване на факта, че е останала без работа за периода от 18.12.07 г. до 14.01.08 г. Приложената декларация като изходяща от страната и установяваща благоприятни за нея факти не е годно доказателствено средство за доказване на тази претенция. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 400 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.