Определение № 9291 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община, район „ Подуяне“ чрез юрк. Захариев срещу Разпореждане N 5665/23.06.2025г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 1556/2024г. С обжалваното разпореждане съдът, на основанията по чл. 215 от АПК, съгласно чл. 213а, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 8977/29.05.2025г., подадена от кмета на район „Подуяне“-Столична община против Определение № 4718/22.05.2025г., постановено по същото дело. В частната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се твърди, че с постановяването му е нарушено правото на ефективно средство за защита, гарантирано в чл.13 от ЕКПЧ, както и на чл.5, ал.4 и чл.120 от Конституцията на Р.България. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на частната жалба за нейното администриране и изпращане на ВАС. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Определение № 4718/22.05.2025г., АС-Пловдив е отменил писмо с изх. № РПД24-МД94-17-1-1 от 13.06.2024г. на кмет на Район „Подуяне“-Столична община по подадена молба – декларация с вх. № РПД24-МД94-17/16.05.2024г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на определението. В изпълнение на указанията, дадени в мотивите на Определение № 4762/09.05.2025г. по адм.д. № 10413/2024г. на Върховния административен съд, решаващият състав е приел, че е налице годен за оспорване акт, за който жалбата е срочно подадена и се е произнесъл на основание чл. 200, ал. 1 от АПК в производство по чл. 197 от АПК. В чл. 200, ал. 2 АПК е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, подадена по реда на чл. 197 и следващите АПК, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. От съдържанието на тази разпоредба се налага изводът, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта, обжалван в производството по чл. 197 и следващите АПК, няма качеството на страна в това производство, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. Той е решаващият орган, а не страна в административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от произнасянето, поради което не попада между правните субекти- носители на правото на обжалване на съдебния акт. С разпоредбата на чл. 201 АПК е уредено действието на определението като е посочено, че то е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването. Ако административният орган беше страна в административното производство, редакцията би била: „определението е задължително за страните“, а в случая изрично административният орган е отделен от лицата, участвали при обжалването. В случай че законодателят е искал да уреди правото на жалба по чл. 200, ал. 2 АПК за административния орган, то той вместо израза „страните, участващи в административното производство“ би употребил израза „страните в административния процес“. Противоречивата съдебна практика в тази насока е окончателно преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на Върховния административен съд, съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. Първоинстанционният съд е анализирал и приложил относимите правни норми предвид спецификата на производството по чл.197 и сл. от АПК, вкл. и се е позовал на посоченото ТР и правилно е приел, че подадената частна жалба против Определение № 4718/22.05.2025г. по адм.д. № 1556/2024г. по описа на АС- Пловдив е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение