Решение № 107 от 7.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 120/2010 г.

Решение № 107 от 7.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 120/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. от [населено място] срещу решение № 461 от 14.10.2009 г. по гр. д. № 627/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е имал основание да отрече правото му на собственост върху спорния имот, след като то е установено с влязло в сила решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и скица към него. Иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск за собственост. Ответникът в производството П. А. П. поддържа в молба от 02.02.2012 г., че жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. С определение № 517 от 14.06.10 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за допустимите възражения, които ползвателите на земеделски земи могат да правят по предявен срещу тях иск по чл. 108 от ЗС, основан на земеделска реституция. По направеното възражение на ответника настоящият състав приема, че след постановяване на определението чл. 288 от ГПК, с което е допуснато касационно обжалване, не може да се поддържа възражение за недопустимост на обжалването на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да се произнесе по поставения правен въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пазарджишкия окръжен съд е отменил решение № 112/17.04.09 г. по гр. д. № 663/08 г. на Велинградския районен съд и е отхвърлил предявения иск по чл. 108 от ЗС за собственост на част от 200 кв. м. от овощна градина в местността "Ч. ч. ", В. землище, кад. № 092008. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал собствеността си върху спорния имот, въпреки наличието на позитивно решение на поземлената комисия № 1/12.09.1995 г. и издадена скица към него № Ф04099/04.09.07 г., тъй като при оспорване на предпоставките на реституцията от страна на ответника не е доказал, че неговият наследодател е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Същевременно е прието, че ответникът също няма противопоставими права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По негова молба е съставен оценителен протокол № 105/21.07.92 г. за предоставената за ползване земя, той е внесъл по сметка на ОбНС В. сумата от 20000 лв., но със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ му е отказано придобиване на правото на собственост и този отказ е бил потвърден с решения на ПОС и ВАС. По въпроса за допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС, II ГО, решение № 595 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г. на ВКС, II ГО, решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/09 г. на I ГО; решение № 185/28.05.10 г. по гр. д. № 65/10 г. на II ГО; решение № 540/13.07.10 г. по гр. д. № 1837/09 г. на I ГО; решение № 365/15.10.10 г. по гр. д. № 1493/09 г. на II ГО. В тях най-общо се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът-ползвател не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. В настоящия случай ищецът се легитимира като собственик на спорния имот с влязлото в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 1/12.09.1995 г. на ПК В. и издадената към него скица № Ф04099/04.09.07 г. Решението има конститутивно действие, тъй като е издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./. Въззивният съд не е имал основание да не го зачете. Той е следвало да разреши правния спор след произнасяне по въпроса за противопоставимите права на ответника върху същия имот, като подложи на косвен контрол за законосъобразност заповед № 642/04.09.99 г. на кмета на [община] по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е отказано признаване на правата на ответника по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и сам да извърши преценка дали за него е възникнало право на изкупуване и дали това право е валидно упражнено. Липсата на такова произнасяне налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да съобрази постановеното междувременно ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/11 г. на ОСГК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение