Определение № 4323 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В., с адрес в гр. София, срещу частта от определение №7446/23.02.2026 г. по адм. дело №9706/2024 г. на Административен съд - София - град, с която е върната исковата й молба за заплащане на обезщетение за времето, през което същата не е допусната до работа, предявена по реда на чл.122, ал.3 от ЗДСл. и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия или образуване на ново дело, присъждане на разноски. Ответникът по частна жалба - Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ, за да постанови обжалваната част от определението, е изложил мотиви, че с определение №18062/26.09.2024 г. по адм.дело №7797/2024 г. на АССГ, е отделено производството по обезщетение от това по оспорване на административния акт - заповед № РД -15 -448/04.07.2024 г. на началника на ДНСК, с която е отказано В. да бъде възстановена на предишната длъжност и е образувано настоящето първоинстанционно производство. С решение № 21237/20.06.2025 г. по адм.дело №7797/2024 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на С. В. срещу заповед № РД -15 -448/04.07.2024 г. на началника на ДНСК. Решението на АССГ е оспорено пред ВАС, който с неподлежащо на обжалване решение № 52/06.01.2026 г. по адм. дело №7798/2025 г. е оставил в сила решението на АССГ. Налице е хипотезата на чл.207, ал.2 от АПК за прекратяване на производството. Определението е правилно в обжалваната част. Ирелевантно е обстоятелството, че В. е подала искане за отмяна на влязлото в сила на 06.01.2026 г. решение № 21237/20.06.2025 г. по адм.дело №7797/2024 г. на АССГ и е завела иск за прогласяване на нищожността му, тъй като решението не е отменено по реда на отмяната, нито е прогласено за нищожно по исков ред с влязло в сила решение. При това положение не е отпаднала силата на пресъдено нещо на влязлото в сила 06.01.2026 г. решение № 21237/20.06.2025 г. по адм.дело №7797/2024 г. на АССГ. Налице са предпоставките на чл.207, ал.2 АПК за прекратяване на производството по иска за обезщетение, произтичащо от твърдяна незаконосъобразност на административен акт, когато оспорването на административния акт е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият казус. Определението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение